Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Какво?
Сара затваря очи.
— „Разрушен живот“.
Химикалът на Бари застива върху бележника му. Поглеждам момичето и се опитвам да осмисля това, което каза току-що.
Организиран е — мисля си. — Организиран е, но е задвижван от нещо специфично, нещо, което го е обсебило. Отмъщението е мотивът, а разрушаването на живота на Сара е част от него. Голяма част.
Тя продължава да говори. Гласът й е още по-вял и отнесен:
— Той прави всичко, за да промени живота ми. Да ме накара да страдам, да мразя и да съм сама. Иска да ме промени.
— Някога казвал ли ти е защо?
— Когато всичко започна, ми каза: „Макар вината да не е твоя, болката ти е моето правосъдие“. Тогава не разбрах какво има предвид. Още не мога да разбера. — Сара ме поглежда с надежда. — А ти?
— Не разбирам цялата картина. Смятам, че това е някакво отмъщение за него.
— За какво?
— Все още не знам. Каза, че правел всичко, за да промени живота ти. Да промени теб. Какво имаш предвид?
Въпросът ми е последван от дълго, дълго мълчание. Не мога да преценя какво се появява в очите й, но определено е печално и огромно и съвсем не е ново за нея.
— Става въпрос за мен — отвръща тихичко Сара. — Убива всеки, който е добър с мен или може да бъде добър с мен. Убива хората, които обичам и които ме обичат.
— И никой не е обърнал внимание на това преди?
Тихата до този момент Сара изръмжава и ме стряска. Сините й очи направо горят.
— Всичко е написано в дневника ми! Просто го прочети. Колко пъти да ти казвам? Господи! Господи! Господи!
Тя се извръща отново и поглежда слънцето, цялата се тресе от ярост. Усещам, че се отдръпва и се затваря в себе си.
— Съжалявам — казвам й успокояващо. — Обещавам ти, че ще го прочета. Всяка една страница. Но сега искам да разбера какво се случи вчера. В къщата. Всичко, което можеш да си спомниш, ще ми е от полза.
Следва поредната дълга мълчалива пауза. Сара вече не е гневна. Изглежда изморена до мозъка на костите си.
— Какво искаш да знаеш?
— Започни от самото начало. Преди той да дойде в къщата. Какво правеше?
— Беше средата на сутринта. Около десет часа. Обличах си нощницата.
— Обличала си я? Защо?
Сара се усмихва и онази стара вещица, която живее някъде вътре в нея, излиза на бял свят с пълна сила.
— Майкъл така ми каза.
Намръщвам се.
— Защо?
Тя ме поглежда и килва глава на една страна.
— За да ме чука, разбира се.
15
— ДВАМАТА С МАЙКЪЛ СТЕ ПРАВИЛИ СЕКС?
Гордея се със себе си. Съумях да запазя тона си спокоен и лишен от всякакви обвинения при това откровение.
— Не, не, не. Сексът се осъществява между двама души, които са равни. Аз се чуках с Майкъл, за да не излъже Дийн и Лоръл, които да ме отпратят.
— Насилвал те е?
— Не и физически, но ме изнудваше.
— С какво? Какво си направила?
Сара ме поглежда изумена.
— Да съм направила нещо? Нищо не съм направила. Но това не би имало никакво значение. Майкъл беше перфектният син. Отличник и капитан на отбора по лека атлетика. Никога не допускаше грешка. — Горчивината в гласа й е като киселина. — Коя бях аз? Някаква уличница, която бяха прибрали. Каза ми, че ако не правя секс с него, ще сложи трева в стаята ми. Дийн и Лоръл бяха добри хора и се отнасяха много мило с мен… но не толерираха подобни неща… подобни необичайни неща. Веднага щяха да ме отпратят. Реших, че мога да изтърпя още две години, докато стана на осемнадесет, след което вече щях да съм пълнолетна и да си тръгна.
— Значи си правила… секс с него, когато е искал.
— Момичето трябваше да яде. — Гласът й е изпълнен със сарказъм и намек за самопрезрение, който кара сърцето ми да се присвие. — Просто искаше да му духам и да ме чука. — Поглежда ръцете си. Те треперят за разлика от коравото й изражение. — Хей, отдавна не съм девственица. Нищо не е станало.
— Родителите му не подозираха ли?
Сара завърта очи.
— Моля те. Вече ти казах, че бяха добри с мен… но наистина искаха да вярват, че всичко в живота им е перфектно. — Поколебава се. — Освен това… бяха добри с мен. Не исках да разбират за Майкъл. Това щеше да ги нарани. Не заслужаваха подобно нещо.