Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Усещам го как се разполага зад мен и прониква, едната му ръка е на хълбока ми, а другата на рамото. Започва да се движи и да задоволява молбата ми.
Сексът е животински, първичен. Точно от това имам нужда — от неустоима сила, от помитаща вълна, от нещо, което да ме залее, удави и да отнесе труповете със себе си.
Отдавам му се изцяло и се възползвам от онова, което ми предлага — блажен край. Получавам повече от един оргазъм, а Томи се е запътил към своя. Когато наближава, тялото му се напряга, пръстите му се забиват силно в мен, но не оставят следи, само ме нараняват леко, за кратко и ми доставят сладка болка.
Всичко приключва, отпускаме се на дивана и се свиваме един в друг изтощени, доволни и малко замаяни.
Томи се обръща към мен.
— Уха — казва той.
— Уха и от мен — усмихвам му се и го поглеждам в очите. — Благодаря ти, Томи.
— Можеш да разчиташ на мен по всяко време. — Виждам онази лека усмивка да се появява отново на устните му. — И наистина имам предвид по всяко време.
Ухилвам се и го целувам по бузата.
Вече не съм толкова разтърсена от видяното през деня. Все още чувам мъртвите да шепнат, но съм се отдалечила на разстояние от тях.
Томи се откъсва от мен и отива в кухнята. Наслаждавам се на задника му, докато върви към нея, и на предника му, когато се връща. Взел е бира за себе си и бутилка вода за мен. Сяда на дивана и отново се сгушваме.
Отпивам глътка вода. Помирисвам въздуха.
— Мирише на секс.
— На какво мирише сексът?
— На… — накланям глава на една страна и се усмихвам —… пот и чист член.
Томи отпива от бирата си.
— Цветиста и начетена едновременно. — Целува задната част на врата ми. — Секси.
— Да не би да си признаваш, че ме обичаш заради интелекта ми?
— Не. Обичам те заради задницата ти. Харесвам те заради интелекта ти.
— Задник.
— Какво?
— Каза „задница“. Прозвуча като четиригодишно. Казва се „задник“.
— Не мога.
Обръщам се към него и повдигам вежда.
— Шегуваш ли се?
— Не.
Потърсвам очите му и осъзнавам, че наистина не се шегува. Сгушвам се отново в него. Кикотя се.
— Голям бойскаут си бил, Томи. Нямах представа.
— Орлов бойскаут.
Не мога да се сдържа и избухвам в смях. Движението, което смехът ми предизвиква, се превръща в нещо друго и Томи определено ми показва, че може да се разчита на него по всяко време.
Час по-късно лежим голи на килима, а краката ни са вдигнати на масичката за кафе.
— Мисля, че се наситих за тази вечер — казва Томи. Звучи доволен.
— Всеки лош ден си има и добрите страни.
— Като се заговорихме за това — продължава той, — ми дойдоха една-две идеи на ума.
Обръщам се на една страна, за да го виждам по-добре.
— Какви са те?
— Когато ми описа местопрестъплението и телата, които са били обезкървени във ваната… Знаеш, че за да се случи това, е трябвало още да са живи, нали?
— Аха.
Кръвта не циркулира, когато си мъртъв. Сърцето спира.
— Трябвало е да ги усмири по някакъв начин. Спомена наркотиците като една от възможностите. Мисля, че си права. Обзалагам се, че е използвал някакъв мускулен релаксант. За да са в съзнание за онова, което се случва. За да е по-вълнуващо за него. — Томи свива рамене. — Просто идея.
Прокарвам пръст през къдравите косми на гърдите му. Не прилича на мечка, но има достатъчно, за да напълни окото и ръката.
Смятам, че Томи е прав. Запознах го с основното от случилото се през деня, но дори от него той успя да усети извършителя, глада му и начина, по който гладува. Сетих се за наркотиците, но не и в частност за мускулен релаксант… струва си да се обмисли.
Кога се сети за това, Томи? Преди да правим секс или след това? По време?
Отново съм готова и за момент се питам как е възможно. Повечето от хората, с които се срещнах днес, бяха трупове. Аз не съм. Сексът е начин да се почувствам жива.
Прокарвам ръка надолу и се хващам за нещо.
— Ще проверя идеите ти утре — обещавам аз. — Сега искам да се заровиш надълбоко, да повикаш на помощ наученото в тайните служби и да си свършиш работата.
Томи ощипва зърното на едната ми гърда, оставя бирата и в следващия час даваме всичко от себе си, за да докажем, че сме живи.
Изморена. Изтощена. Щастлива.
— Хрумна ми още нещо — казва Томи и нарушава приятната тишина.
— Определено доста мислиш, докато правим секс.
— Най-добре мисля, когато съм гол.