Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Е, и това е нещо.
Запознавам Бари с мислите си от предишната вечер, включително с теорията ми за отмъщението като мотив.
— Интересно — отвръща той. — Онова, което не се връзва, е Сара. Ако изключим нея и семейство Кингсли, всичко има смисъл. Варгас си пада по деца, и то от доста дълго време. Може би му е харесвало да ги измъчва, да ги бие по ходилата. Едно от тях пораства, идва и го убива. Това дори обяснява защо се е отнесъл по-леко с момичето. Затворил е очите й. Не я е изкормил.
— Да.
— Но остават Сара и семейство Кингсли? Не ми е ясно каква е тяхната роля. — Бари свива рамене. — Въпреки това отмъщението като мотив ми харесва.
— Вероятно Сара може да хвърли повече светлина върху нещата.
— Чакай малко — казва детективът нервно, когато стигаме до входа. — Имам нужда от цигара, преди да влезем.
Усмихвам му се.
— И ти ли не харесваш болниците?
Бари свива рамене и си пали цигара.
— Последния път, в който бях в такава, гледах как баща ми умира. Какво да им харесвам?
Погледът му е замъглен. Забелязвам, че е със същите дрехи, с които беше снощи.
— Прибирал ли си се у вас? — питам го.
Бари си дърпа няколко пъти от цигарата и поклаща глава.
— Не. Симънс приключи чак около седем сутринта. Трябваше да се обадя на няколко софтуерни експерти. Все още са там.
— Защо?
— Момчето… Майкъл? Компютърът му има някаква супер сериозна защитна програма. Запознаха ме е техническия термин, но ми изскочи от главата. Ако въведем грешната парола, ще изтрие целия харддиск. Поне това успях да разбера.
Хей, защо не пробваш с 1затеб2замен. Нищо не се знае!
Опитвам се да потисна желанието си да му разкрия мислите си.
— Интересно.
— Става още по-хубаво. Казват, че е специална разработка, много напреднала и — слушай внимателно — не смятат, че момчето я е сложило на компютъра.
— Защо?
— Прекалено е сложна. Осигурявала някакво сериозно ниво на криптиране. Не ги разбирам тези работи.
— Значи може да е инсталирана от извършителя.
— Така мисля и аз.
— Има логика. Иска да ни каже нещо с това. Затова са съобщенията по стените на двете местопрестъпления и затова ми се обади, за да ми съобщи за Варгас. Иска да ни каже нещо, но го прави по своя начин.
— Харесва ми, когато вземат да се правят на големи умници. Направо сами гледат да се прецакат.
— Намерихте ли нещо друго?
— Отпечатъците от крака и компютъра. Нямаме пръстови отпечатъци, косми или влакна. Отпечатъците от крака обаче са добри. Пипнем ли го, веднага ще го заковем. Както вече казах — ще го прецакаме. Пратихме телата на съдебния лекар и чакаме да видим какво ще излезе от тях. Чувала ли си се с Кали?
— Все още не съм. Ще й се обадя, когато приключим тук.
— Може би е постъпил глупаво. — Бари отново всмуква дълбоко от цигарата си. — Що се отнася до момичето. Все още не разполагам с кой знае какво, но знам, че е живяла със семейство Кингсли малко повече от година и истинското й име е Сара Лангстром.
Сара Лангстром — претеглям името й в главата си.
— Проверих дали има досие — продължава детективът. — Била е арестувана за притежание на наркотици, когато е била на петнадесет — пушила е трева на автобусна спирка посред бял ден. Не намерих нищо друго. Утре ще ми пратят досието й от социалните служби.
— Тя каза, че родителите й са били убити, когато е била на шест.
— Чудесно. Обожавам щастливия край. — Бари въздиша. — Как искаш да протече разпитът й?
— Открито. Това момиче… — поклащам глава. — Ако си помисли, че не сме честни с нея или че не я вземаме на сериозно… ще спре да ни се доверява. А не мисля, че и сега го прави особено много.
— Съгласен. — Бари си дръпва за последно от цигарата си и я запраща на паркинга. — Ще следвам примера ти.
Сара се намира в самостоятелна стая в детското отделение на болницата. Бари е поставил полицай пред вратата й. Отново младият Томпсън. Изглежда изморен, но въпреки това развълнуван.
— Някакви посетители? — пита го Бари.
— Не, сър. Нямаше.
— Запиши ни.
Стаята е достатъчно приятна като за болница, което е същото като да кажеш, че е най-добрата в мотела на Бейтс[7]. Стените са боядисани в меко бежово, а подът е паркет. По-добре от белия линолеум и характерното за тези заведения зелено, казвам си наум. В помещението има голям прозорец, чиито завеси са дръпнати, за да влиза слънчева светлина. Сара е в леглото, което се намира близо до него. Обръща глава към нас, когато влизаме.
7
Препратка към романа на Робърт Блох — „Психо“ (1959 г.). — Бел. прев.