Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Хайде сега, не мислиш ли, че беше сладка?
- Треперенето ли ме издаде? - Лус вече се чувстваше леко смутена от мисълта колко ли детински бе изглеждала.
- Какво стана с вярата ти в силата на трансформацията? -попита Кам, като опипваше смъкнатата кожа. - Затова сме тук, в края на краищата.
Кам си беше свалил слънчевите очила. Смарагдовите му очи бяха толкова уверени. Отново беше заел онази нечовешки неподвижна поза и я чакаше да отговори.
- Започвам да си мисля, че си малко странен - каза тя накрая, като се усмихна съвсем лекичко.
- О, а само си помисли още колко много има да узнаеш за мен - отвърна той, като се наведе по-близо. По-близо, отколкото беше, когато се появи змията. По-близо, отколкото тя очакваше. Той протегна ръка и бавно прокара пръсти през косата й. Лус се напрегна.
Кам беше прекрасен и интригуващ. Онова, което не й беше ясно, бе как, когато би трябвало да е кълбо от нерви - като например, точно тогава - тя все още някак се чувстваше спокойна. Искаше да бъде точно където беше сега. Не можеше да откъсне очи от устните му, които бяха пълни и розови и се приближаваха, като я караха да се чувства още по-замаяна. Рамото му леко докосна нейното и тя почувства странна тръпка дълбоко в гърдите си. Загледа как Кам разтваря устни. После затвори очи.
- Ето къде сте всичките! - Един задъхан глас грубо изтръгна Лус от моментния унес.
Лус изпусна въздишка на раздразнение и измести вниманието си към Габ, която стоеше пред тях с висока, вързана настрана конска опашка, и разсеяна усмивка на лицето.
- Търсих ви навсякъде.
- Защо, да му се не види, ти е да правиш подобно нещо? -Кам я изгледа гневно, което му спечели още няколко точки в очите на Лус.
- Гробището беше последното място, за което се сетих -продължи да бъбри Габ, като отмяташе на пръсти. - Проверих в спалните ви помещения, после под трибуните, после...
- Какво искаш, Габ? - Кам я прекъсна насред изречението, все едно й беше брат, все едно се познаваха отдавна.
Габ примигна, после прехапа устна.
- Заради мис София - каза тя накрая, като щракна с пръсти. - Точно така. Тя обезумя, когато Лус не се появи в час. Все повтаряше как си била толкова обещаваща ученичка, и всякакви такива неща.
Лус не можеше да разгадае това момиче. Дали беше искрена и просто изпълняваше заповеди? Дали се подиграваше на Лус, задето е направила добро впечатление на учител? Не й ли стигаше да върти Даниел на пръста си - ами сега трябваше да се прехвърли и на Кам?
Габ сигурно беше усетила, че прекъсва нещо, но просто си стоеше.там, примигвайки с големите си влажни като на кошута очи и навиваше кичур руса коса около пръста си.
- Лусинда, можеш да седнеш на трета маса - каза мис София, като сведе поглед към лист хартия, когато Лус, Кам и Габ влязоха в библиотеката. Не: „Къде беше?“ Без отнемане на точки заради закъснението. Просто мис София, която разсеяно настани Лус до Пен в компютърния отдел на библиотеката. Сякаш дори не беше забелязала, че Лус е отсъствала.
- Е, хайде - каза тя накрая, като подаде двете си ръце да помогне на Лус и Кам да се изправят. - Да ви връщаме обратно в час.
Лус стрелна Габ с обвинителен поглед, но тя просто я погледна със свити рамене и попита само с устни: - Какво?
- Къде беше? - запита настойчиво Пен веднага щом Лус седна. Май тя единствена изобщо беше забелязала отсъствието й.
Очите на Лус намериха Даниел, който почти се беше заровил в компютъра си на седма маса. От мястото си всичко, което Лус виждаше от него, беше русият ореол на косата му, но това бе достатъчно в бузите й да нахлуе руменина. Тя се смъкна по-ниско в стола си, отново потисната от разговора им в гимнастическия салон.
Дори след всичките смехове и усмивки и онази потенциална почти състояла се целувка, които току-що бе споделила с Кам, тя не можеше да прогони мисълта за онова, което почувства, когато видя Даниел.
А никога нямаше да бъдат заедно.
Това бе същината на думите, които й беше казал в гимнастическия салон. След като тя на практика му се беше хвърлила на врата.
Отхвърлянето я засегна толкова дълбоко, така близо до сърцето, че беше сигурна, че всички около нея можеха само с един поглед да разберат точно какво се е случило.
Пен нетърпеливо потропваше с молива си по чина на Лус. Но Лус не знаеше как да обясни. Габ беше прекъснала пикника й с Кам, преди Лус да успее да осмисли какво в действителност се случва. Или предстои да се случи. Но онова, което беше странно, и което тя не можеше да проумее, беше защо всичко това й се струваше толкова по-маловажно от онова, което се беше случило в гимнастическия салон с Даниел.