Списъкът на съдията

Докато тя говореше, Дарън влезе в кафенето, наруши спокойствието на баристата, като си поръча безкофеиново кафе, изчака го, без да обръща внимание на двете жени, после отнесе чашата си до маса в другия край на заведението, извади лаптопа си и си даде вид, че се вглъбява в работа. Без да се издава, той насочи камерата към гърба на Лейси и лицето на Марджи, увеличи образа и направи няколко снимки, както и едно видео.

Дори Марджи да го беше забелязала, с нищо не се издаде. Тя слушаше внимателно Лейси и накрая попита:

— Колко често се случва съдия да бъде свален от поста си?

Отново: какво значение имаше?

— Не особено често, за щастие. Имаме юрисдикция над хиляда съдии и мнозинството са почтени и добросъвестни професионалисти. Повечето жалби, които разглеждаме, просто не са сериозни: подават ги недоволни от присъдата ищци, които не са получили каквото са очаквали. Или някоя от страните в бракоразводно дело. Както и много адвокати, ядосани от загубата. Доста сме натоварени, но в повечето случаи конфликтите намират решение.

Лейси представи работата си като досадна, пък и след дванайсет години наистина й се струваше такава.

Марджи слушаше внимателно и барабанеше с пръсти по масата. Пое си въздух и попита:

— Самоличността на подалия жалба винаги ли става известна?

Лейси се позамисли, преди да отговори:

— В крайна сметка, да. Много рядко остава анонимен.

— Защо?

— Защото този човек обикновено познава фактите по случая и се налага да свидетелства срещу съдията. Трудно е да изобличиш магистрат, когато хората, които е засегнал, се страхуват да го обвинят открито. Вие страхувате ли се?

Дори думата уплаши Марджи.

— Да, може да се каже — призна тя.

Лейси се намръщи и си придаде отегчен вид.

— Вижте, не ми се увърта повече. За колко сериозно престъпление става дума?

Марджи замижа и прошепна:

— За убийство.

После веднага отвори очи и се огледа, за да провери дали някой не я е чул. Никой друг не беше достатъчно близо, за да долови нещо от разговора им. Лейси прие отговора с непоклатим скептицизъм, който беше развила след дълги години на този пост. Отново си напомни да прояви търпение.

Когато вдигна поглед към Марджи, видя, че очите й са плувнали в сълзи. Наведе се над масата и попита тихо:

— Да не подозирате, че някой от действащите съдии е извършил убийство?

Марджи прехапа устна и кимна.

— Знам, че е така.

— Откъде сте толкова сигурна?

— Баща ми беше една от жертвите му.

Лейси се замисли над думите й и попита:

— Една от жертвите му? Повече от една ли са?

— Да. Мисля, че баща ми е бил втората. Не съм сигурна коя поред жертва е бил, но съм сигурна кой е убиецът му.

— Интересно.

— Странна констатация. Колко жалби сте получавали срещу съдии, които са убили хора?

— Нито една.

— Така и предполагах. А колко съдии в американската история са осъдени за убийство, извършено, докато са заемали поста си?

— Не съм чувала за нито един.

— Именно. Нито един. Затова не омаловажавайте информацията ми като нещо „интересно“.

— Не исках да ви засегна.

В другия край на салона Дарън приключи с важната си задача и си тръгна.

— Не сте ме засегнали, но няма да кажа нищо повече на това място. Разполагам с много информация, която искам да споделя с вас и с никой друг, но не тук.

Лейси беше срещала много умопобъркани или неуравновесени хора с кашони и хартиени торби, пълни с документи, които според тях доказваха, че еди-кой си негодник на съдийската скамейка е напълно корумпиран. След няколко минутно общуване с тях тя почти винаги успяваше да си изгради мнение и обикновено планираше да насочи жалбата към чекмеджето с отказите. С годините се беше научила да разгадава хората и за нея не беше предизвикателство да познае веднага смахнатите, които я търсеха.

Марджи обаче не беше нито смахната, нито неуравновесена. Беше открила нещо важно и изглеждаше уплашена.

— Добре, как продължаваме?