За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Ако този труд има успех, ще бъда много задължен на величието на моя предмет; но не смятам, че и от моя страна не е имало някакъв принос. Когато видях какво са написали преди мен толкова велики мъже във Франция, Англия и Германия, аз бях във възторг, но не загубих кураж. «Аз също съм художник!» — възкликнах заедно с Кореджо.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
За да се разберат първите четири книги на настоящия труд, трябва да се има пред вид, че:
1. Под републиканска добродетел разбирам любовта към отечеството, т. е. любовта към равенството. Това не е морална, нито християнска, а политическа добродетел; и тя е пружината, която привежда в движение републиканското управление така, както честта е движещата пружина на монархията. В този смисъл наричам политическа добродетел любовта към отечеството и към равенството. Аз достигнах до нови идеи; за това на мен ми бе необходимо да намеря нови понятия или да дам на старите нов смисъл. Ония, които не разбраха това, ми приписаха абсурдни неща, които биха предизвикали възмущение във всяка страна на света, защото във всички страни на света хората държат на морала.
2. Трябва да се обърне внимание, че има много голяма разлика между това да се каже, че едно качество, душевно разположение или добродетел не е пружината, която движи дадено управление, и да се каже, че в това управление такава движеща сила няма. Ако кажа, че еди-кое си колело или зъбчата ос не са частите, които движат часовниковия механизъм, значи ли това, че в този часовников механизъм такива части изобщо липсват? Толкова са основанията и да се каже, че моралните и християнските добродетели, а дори и самата политическа добродетел са изключени от монархията. С една дума, честта съществува и в републиката, макар движещата сила в нея да е политическата добродетел; политическата добродетел съществува и в монархията, макар нейната движеща сила да е честта.
И най-сетне добродетелният човек, за който става дума в трета книга, глава пета, не е човекът на християнската, а на политическата добродетел, т. е. човекът, притежаващ добродетелта, за която казах. Това е човекът, който обича законите на своята страна и чиито постъпки се определят от съблюдаването на тези закони. Всичко това уточних в настоящото издание, като дадох още по-ясно определение на идеите си; и на повечето места, където съм си служел с думата добродетел, поставих израза политическа добродетел.
КНИГА ПЪРВА
ЗА ЗАКОНИТЕ ИЗОБЩО
Глава
I
За отношенията на законите към различните същества
Законите в най-разпространения смисъл на думата са необходимите отношения, които произтичат от същността на нещата; и в този смисъл всички неща имат свои закони: божеството — свои; материалният свят — свои; висшите духовни сили — свои; животните — свои; човекът — свои.
Тези, според които сляпата съдба е създала всички явления в света, казват в същност една голяма нелепост, защото какво по-нелепо има от това да твърдиш, че някаква сляпа съдба би могла да създаде разумни същества?
И така има един първоначален разум, а законите са отношенията между него и различните същества, както и отношенията между самите същества.
Бог се отнася към света като към негов създател и уредник; законите, според които той е творил, са и законите, по които управлява. Той действува според тях, защото ги познава; познава ги, защото ги е създал; създал ги е, защото те съответствуват на неговата мъдрост и сила.
Тъй като светът пред нас, създаден от движението на материята и лишен от разум, съществува непрекъснато, трябва да се смята, че всички негови движения имат своите неизменни закони; и ако можехме да си представим някакъв друг свят, различен от нашия, той би имал също така неизменни правила или пък би се разрушил.
Така сътворението, което изглежда произволен акт, се подчинява на своите неизменни правила, както и сляпата фаталност на атеистите. Абсурдно би било да се каже, че творецът би могъл да управлява света и без тези правила, защото без тях светът не би могъл да съществува.
Тези правила представляват едно строго установено отношение. Така всички движения и взаимодействия между едно движещо се тяло и друго движещо се тяло се приемат, увеличават се, намаляват и отмират съгласно отношенията между масата и скоростта на тия тела; във всяко различие има еднаквост; във всяко изменение — постоянство.