Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
После видя, че доктор Сатлър излиза от банята.
— Добре, приятели, да започнем обиколката на втория етаж.
Тим тръгна с останалите, които следваха Реджис по черната вита стълба към втория етаж на сградата. Минаха покрай табела, на която пишеше:
Тези думи изпълниха Тим с трепет. Тръгнаха по коридора на втория етаж. Едната стена беше от стъкло и гледаше към балкон с палми, обвити в лека мъгла. От другата страна се редуваха врати с табелки, като кабинети — УПРАВИТЕЛ НА ПАРКА… ТУРИСТИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ… ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР…
В средата на коридора спряха пред стъклена преграда, на която имаше друга табела:
Под табелата имаше още надписи:
На Тим му ставаше все по-интересно. Тератогенни вещества! Та от тях се правеха чудовища! Бе много развълнуван и затова се разочарова от думите на Реджис:
— Не обръщайте внимание на табелите. Поставили сме ги само за да спазим разпоредбите. Уверявам ви, че всичко е съвсем безопасно.
Той ги преведе през вратата. От другата страна на преградата стоеше пазач. Реджис пак се обърна към групата:
— Може би сте забелязали, че на острова работят минимален брой хора. Курортът може да функционира всичко на всичко с двайсет души. Естествено, ще бъдат повече, когато пристигнат посетителите. Но засега са само двайсет. Това е контролната зала. Оттук се управлява целият парк.
Спряха пред друга стъклена стена и надзърнаха в полутъмна зала, която приличаше на умален вариант на център за управление на космически полети. В нея имаше отвесно закрепена прозрачна карта на парка, а отсреща — амфитеатрално наредени пултове за управление. На някои екрани имаше компютърни данни, но повечето показваха най-различни места от парка. В залата имаше само двама души, които разговаряха.
— Човекът вляво е нашият главен инженер, Джон Арнолд — каза Реджис и посочи слаб мъж с пусната над панталона риза с къс ръкав и вратовръзка, който пушеше цигара, — а до него е управителят на парка, господин Робърт Мълдун, прочутият бял ловец от Найроби.
Мълдун беше едър мъж, облечен в риза и панталони цвят каки, а от джобчето на ризата му се подаваха слънчеви очила. Той хвърли поглед към групата, кимна и пак се обърна към компютърните екрани.
— Сигурен съм, че искате да разгледате залата — каза Ед Реджис, — но нека първо видим как получаваме динозаврова ДНК.
На вратата пишеше „ЕКСТРАКТИ“. Както всички останали врати в сградата, тя се отваряше с пластмасова карта с код. Ед Реджис пъхна картата в цепнатината, лампичката примигна и вратата се отвори.
Тим видя малка зала, окъпана в зелена светлина. Вътре имаше четирима лаборанти в бели престилки, които гледаха през стереомикроскопи с два окуляра или различни изображения на екрани с висока разделителна способност. Залата беше пълна с жълти камъни, наредени по стъклени полици, в кашони или върху големи табли. Всеки камък беше номериран и надписан с черно мастило.
Реджис им представи Хенри Ву, слаб мъж на около трийсет и пет години.
— Доктор Ву е нашият главен генетик. По-добре той да обясни с какво се занимават тук.
— Ще се опитам — усмихна се Хенри Ву. — Генетиката не е лесна за обясняване. Но вие сигурно се питате откъде добиваме динозаврова ДНК.
— Наистина си зададох този въпрос — каза Грант.
— Всъщност — започна Ву — възможните източници са два. С техниката на Лой за екстракция на антитела понякога успяваме да получим ДНК направо от костите на динозаври.
— И какво количество извличате?
— Повечето разтворими белтъчини са се размили при фосилизацията, но все пак двайсет на сто от тях могат да бъдат възстановени, като се смелят костите и се използва методът на Лой. Самият доктор Лой го е прилагал и е получавал протеини от изчезнали австралийски двуутробни животни, както и кръвни клетки от древни човешки останки. Техниката му е толкова усъвършенствана, че е възможно да се работи само с петдесет нанограма материал. Тоест с петдесет милиардни от грама.