Призрачна музика

Срещата с Георгий Николаевич Дударев не се хареса на адвоката Храмов, но той още по време на службата в милицията се бе научил да не обръща внимание на това, че някой го обича по-малко, отколкото му се иска. Разбира се, клиентите — или казано с други думи, хората, които търсеха помощ — обикновено се държаха с адвокатите си малко по-различно, но той не биваше да забравя, че не всички постъпваха така, далеч не всички. Имаше и такива (и през последните години те ставаха все повече и повече), които смятаха адвокатите за своя собственост, за наемна работна сила, която трябваше да върши каквото й кажат и от чието лично мнение никой не се интересуваше кой знае колко. Дударев се оказа почти същият. Разбира се, той нямаше маниерите, присъщи на някои бизнесмени, и не изрече думите „правете каквото ви казвам“, но заяви позицията си ясно и недвусмислено: вие сте нает да работите за мен и трябва да правите това, за което са ви наели, не ме интересува по какъв начин се каните да го направите, но щом сте получили заповед, трябва да я изпълните, все едно сте в армията, където заповедите не се обсъждат, а се изпълняват. И то най-добросъвестно.

Но въпреки това, тази среща бе необходима на Храмов, тъй като единствено Георгий Николаевич можеше да назове имената на хората, които бяха запознати с любовните похождения на покойната му жена. Дори нещо повече — с помощта на Дударев от всички тези хора той трябваше да провери онези, с които имаше смисъл да се опита да постигне споразумение. Дударев не разбра веднага какъв беше планът, който адвокатът му се канеше да осъществи, затова му се наложи да му обяснява три пъти, докато го разбере, така че Храмов отдаде дължимото на гъвкавия ум на Олга Василевна, която проумя ситуацията веднага. През двата часа, докато двамата разговаряха в залата на тихия и безлюден ресторант „Палма“, Анатолий Леонидович тайничко наблюдаваше любовниците и не преставаше да се учудва на небесните сили, които бяха успели да ги съберат заедно. Те бяха съвършено различни хора и според адвоката, изобщо не си подхождаха. Струваше му се, че Олга Василевна е фина, емоционална, чувствителна жена, склонна да преживява всичко дълбоко и драматично. А Дударев създаваше впечатление на простоват, рязък, несъобразителен и не много възпитан човек. Всъщност, прекъсна мислите си Анатолий Леонидович, това съждение можеше да се окаже грешно и дори неискрено. Неслучайно в Дударев се бе влюбила не само умната и интелигентна Олга Ермилова, но няколко години по-рано това бе сторила и ярката красавица и успешна бизнес дама Елена Тумакова. Вероятно в него имаше нещо особено…