Септемврийски светлини [bg]

— Тръгни бавно към вратата — прошепна той на Ирен.

Парализирано от паника, момичето не помръдна.

— Прави каквото ти казах — решително нареди Исмаел.

Заповедният му тон изтръгна Ирен от вцепенението. Тя кимна разтреперана и полека заотстъпва към вратата. Едва бе изминала няколко метра, когато ангелът обърна глава към нея като търпеливо дебнещ хищник. Краката на Ирен сякаш се сраснаха с пода.

— Не го гледай, просто върви — нареди Исмаел, размахвайки неспирно цепеницата пред ангела.

Ирен направи още една крачка. Пъклената твар наклони глава към нея и девойката изохка от страх.

Възползвайки се от това, че вниманието на ангела не бе насочено към него, Исмаел го цапардоса с цепеницата по главата. Ударът предизвика дъжд от искри. Момчето още не бе успяло да отдръпне цепеницата, когато една от лапите я сграбчи пред очите му и петсантиметровите нокти, остри като ловджийски ножове, направиха дървото на трески. Ангелът пристъпи към Исмаел, който почувства как подът се разтресе под тежестта на противника му.

— Ти си само една проклета машина. Скапан куп желязо… — тихо рече момчето, опитвайки се да прогони ужаса, който му вдъхваха алените очи, святкащи изпод качулката.

Демоничните зеници на създанието бавно се свиха като очите на голяма котка, образувайки кървавочервени цепки върху обсидиановите роговици. Ангелът пристъпи още една крачка. Исмаел хвърли бърз поглед към вратата. От нея го деляха повече от осем метра. Нямаше изгледи да се измъкне, но за Ирен все още имаше шанс.

— Когато ти кажа, бягай с всички сили към вратата и не спирай, докато не излезеш от къщата.

— Какво говориш?

— Няма да спорим сега — възрази Исмаел, без да откъсва очи от създанието. — Бягай!

Той вече пресмяташе колко време ще му трябва, за да се добере до прозореца и да се опита да избяга оттам, спускайки се по издатините на фасадата. В този миг се случи нещо неочаквано. Вместо да се втурне към вратата, Ирен грабна една горяща цепеница от камината и се изправи срещу ангела.

— Погледни ме, нещастнико! — извика тя и подпали наметката му с пламъка от цепеницата. Сянката, скрита в туловището на робота, гневно изрева.

Слисан, Исмаел се хвърли към Ирен и успя да я събори на пода тъкмо навреме, преди острите като ножове нокти да я разкъсат във въздуха. Наметката на ангела лумна като факла и огнен вихър обхвана фигурата на механичния колос. Исмаел сграбчи Ирен за ръката и я изправи на крака. Двамата се опитаха да побегнат към изхода, но ангелът им препречи пътя, захвърляйки горящата наметка, която го покриваше. Изпод пламъците се показа конструкция от почерняла стомана.