![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Алон отвори вратата и излезе на улицата. Кристофър тихо изруга. Цветята още лежаха на задната седалка.
21.
Ардойн, Западен Белфаст
Малък ирландски трикольор висеше отпуснато на една ръждясала планка на касата на вратата. Подобно на мечтата за обединена Ирландия, той беше избелял и окъсан. Габриел натисна бравата и както се очакваше, тя бе заключена. После извади от джоба си тънък метален инструмент и като използва техниката, на която го бяха научили на младини, внимателно го пъхна в механизма. Няколко секунди бяха достатъчни ключалката да поддаде. Когато натисна бравата за втори път, тя подканващо се отвори. Той влезе вътре и затвори тихо вратата зад себе си. Не се включи аларма, нито залая куче.
Сутрешната поща лежеше разпръсната на голия под. Той събра различните пликове, листовки, списания и рекламни приложения и бързо ги прегледа. Всичките бяха адресирани до Маги Донахю, с изключение на едно ориентирано към тийнейджърите модно списание, което бе адресирано до дъщеря ѝ. Изглеждаше, че няма никаква лична кореспонденция, само обичайните рекламни боклуци, които задръстваха пощите по цял свят. Габриел прибра в джоба си една квитанция за плащане с кредитна карта и върна останалите неща на пода. След това влезе в хола.
Беше малко помещение — само няколко квадратни метра, достатъчни да се побере един диван, телевизионен шкаф и два фотьойла с дамаска на цветя. На холната масичка имаше купчина стари списания и белфастки вестници, заедно с още отворена и неотворена поща. Една от пратките беше бюлетин и писмо за набиране на средства от политическото крило на Истинската ИРА „Движение за суверенитет на 32-те графства“. Габриел се зачуди дали нейните податели бяха наясно, че получателят е тайната съпруга на най-изкусния майстор на бомби и експлозиви на групировката им.
Той върна писмото в плика, а самия плик — на мястото му върху масичката. По стените нямаше нищо, освен един ирландски пейзаж, изобразяващ бурно море, с качество на купен от битпазар, който висеше над дивана. На една от помощните масички имаше поставена в рамка снимка на майка и дете, направена в деня на първото причастие на детето в църквата „Светият кръст“. Габриел не можа да открие в лицето на момичето никаква прилика с Куин. В това, ако не в друго, то бе извадило късмет.
Той погледна часовника си. Откакто бе влязъл в къщата, бяха изминали деветдесет секунди. Алон дръпна настрани едното от тънките пердета и погледна навън точно когато една кола мина бавно по улицата. В нея имаше двама мъже. Те видимо обърнаха особено внимание на Келър, докато подминаваха паркираната шкода. След това колата продължи по „Стратфорд Гардънс“ и изчезна зад ъгъла. Габриел погледна към шкодата. Фаровете ѝ все още бяха загасени. После погледна екрана на блекбърито си. Нямаше предупредителни съобщения, нито пропуснати повиквания.
Той пусна пердето и влезе в кухнята. На плота имаше чаша за кафе със следи от червило, а в пълната със сапунена вода мивка бяха накиснати чинии. Алон отвори хладилника. В него имаше основно пакетирана храна, нямаше зеленчуци и плодове, нито бира, само полупразна бутилка италианско бяло вино от супермаркет на веригата „Теско“.
Затвори хладилника и започна да отваря и затваря чекмеджетата. В едно от тях намери ненадписан кремав плик, а в плика — ръкописна бележка от Куин.
Вложи ги в банката на малки вноски, така че да изглеждат като суми, получени от бакшиш. Предай моята любов на К.
Габриел пъхна писмото до квитанцията за плащане с кредитна карта в джоба на палтото си и погледна часовника си. Бяха изминали две минути и половина. Той излезе от кухнята и тръгна нагоре по стълбите.
Колата се върна в един часа и трийсет и седем минути. Отново мина бавно покрай номер 8, но този път спря до шкодата. Отначало Келър се престори, че не я е забелязал. След това равнодушно отвори прозореца си.
— Какво правите тук? — попита водачът на подчертан западнобелфастки диалект.
— Чакам една приятелка — отговори Кристофър на същия диалект.
— Как се казва приятелката ви?
— Маги Донахю.
— А вие? — попита пътникът в колата.
— Джери Кембъл.
— Откъде сте, Джери Кембъл?
— От Дъблин.
— А преди това?
— От Дери.
— Когато сте го напуснали?
— Това не ви влиза в работата.
Келър вече не се усмихваше. Не се усмихваха и двамата мъже в другата кола. Прозорецът се плъзна нагоре, колата потегли по тихата улица и за втори път изчезна зад ъгъла. Кристофър се запита колко ли време щеше да им отнеме да установят, че Маги Донахю — тайната съпруга на Еймън Куин, в този момент работеше в лоби бара на хотел „Европа“. „Две минути — помисли си той. — Може би по-малко.“ Келър извади мобилния си телефон и набра номера.