Републиката на крадците [bg]

— Значи, за това ти трябваме. — Локи най-после се бе измъкнал от хватката на Джийн и бе проговорил. — Разправяй ги тия на задника ми! Като се имат предвид силите, които владееш, боговете би трябвало да са те лишили от разсъдък, та да… — изкашляне — … искаш от простосмъртни като нас подобно нещо. Само да шавнеш с пръсти, и би могла да ги накараш да изберат в събранието дори шибани котки и кучета.

— Не е така — възрази му Търпение. — Работата е там, че официално маговете са абсолютно отделени от управлението на града, а неофициално им е забранено да прилагат каквито и да било свои способности в тази сфера. Дори и по отношение на най-бедния жител на Картейн, дори и с цел получаването на един-единствен глас.

— Ти не използваш уменията си на маг по отношение на жителите на Картейн, така ли? — каза Джийн. — Ама изобщо?

— Е, откъдето и да го погледнеш, Картейн е нашият град. Всичко е организирано така, че да отговаря на нуждите ни. И това се отнася и до жителите. Но в тази надпревара ние не можем да се месим. Изборите са неприкосновени.

— По дяволите, колко неудобно. И защо са всички тези ограничения?

— Виждал си някои от нашите умения, нали? Когато си се борил със Соколаря. Или пък когато си оцелял след Тал Верар.

— В известен смисъл.

— Така че си представи общество от мъже и жени с такива способности, които не са ограничени от никакви правила — каза Търпение. — Представи си, че… Че си седнал на вечеря с четиристотин сътрапезници, всеки от които има зареден арбалет до чашата си с вино. Разбираш, че всички тези хора не биха чакали спокойно до последното блюдо, ако не бяха в сила някакви много строги правила.

— Мисля, че разбирам какво ни казваш — каза Джийн. — Един вид, придържате се към правилото да не серете, където ядете.

— Маговете никога не бива да правят магии едни на други — каза Търпение.

— Ние сме не по-малко човеци от вас. Объркани сме, несигурни и склонни да спорим помежду си. Единствената разлика е, че всеки от нас може с един жест да направи така, че някой да се изпари, превърнат в дим… Не се дуелираме — продължи тя. — Гледаме да не се предизвикваме с нашите умения. Стараем се да се дистанцираме от всяка ситуация, в която противоположните ни цели биха могли да ни накарат да го направим.

— Ситуация като тези избори.

— Да. Трябва да контролираме Консейла. По един или друг начин. След като изборите приключат, новото управление започва да движи нещата. Но по време на самите избори, когато страстите са разгорещени, трябва да държим уменията си под контрол. И да бъдем просто наблюдатели.

Търпение вдигна ръце, извивайки длани нагоре. Сякаш представяше и претегляше два невидими предмета.

— Сред моите хора има две основни фракции. С други думи, в политиката на Картейн съществуват две основни партии. Но ние не се борим едни с други директно. Имаме си хора за тая работа. На всяка партия ѝ е разрешено да използва свои агенти. Това са свръхактивни индивиди, но никога — магьосници. Пускаме ги на арената да се бият от наше име. В миналото залагахме на оратори, политически организатори и демагози. Този път обаче убедих нашите хора да наемем хора с по-различен набор способности.