Републиката на крадците [bg]

— Изборите са след шест седмици.

— С какви средства ще разполагаме? Като дрехи, пари, настаняване.

— Осигуряваме ви нова идентичност. Специално за вас. А също така пълен комфорт плюс всички необходими за работата ви средства и ресурси.

— Само за работата ни ли?

— Осигуряваме ви шест седмици лукс. Какво още ви трябва?

— Топките на Переландро! Щяха да бъдат чудесен допълнителен стимул.

— Какъв допълнителен стимул? Запазването на собствения ви живот не е ли достатъчен стимул? При това ще бъдете добре облечени, ти ще възстановиш здравето си, а след като всичко приключи, ще подновите… кариерата си… от много по-добра позиция. Ако успеете, нашата благодарност може лесно да стигне дотам, че да ви предложим превоз до място по ваш избор.

— А ако се провалим?

— Не бива да очаквате от нас да възнаградим провала ви. Ще можете необезпокоени да си тръгнете. Но ще трябва да го направите пешком.

— Мога да говоря само от мое име — каза Локи и сърцето на Джийн се сви. — Аз наистина мисля за вас онова, което казах. Не знам какви са истинските ви възможности. И не ви вярвам. Цялата ситуация е много съмнителна и аз няма как да знам дали не ме лъжете. Ако ме будалкате, значи всичко казано е един капан. Ако ли пък казвате истината, това, което по някаква странна причина ми предлагате, е просто секс от съжаление.

— Добре, а защо не помислиш за годините, в които би могъл да си жив, ако се съгласиш? За всички неща, които би направил, но няма да можеш, защото ще си мъртъв?

— Спести ми съжалението си. Не си тоя майка. Джийн обаче може да поеме поръчката. Няма да намериш по-добър от него. Той може всичко, което и аз мога. И е по-предпазлив, така че няма да има фалове. Иначе благодаря, че си изминала целия този път само за да ме позабавляваш. Но сега ме остави на мира.

— Чакай, чакай! — понечи да заговори Джийн.

— Много съм разочарована — каза Търпение. — Мислех си, че имаш поне една причина да искаш да живееш. Кажи ми честно — не се ли надяваш понякога, че може отново да се събереш със Сабета? Независимо къде и кога.

— Да ти го начукам! — изръмжа Локи. — Пет пари не давам какво си въобразяваш, че знаеш за нас двамата. Това е тема, по която ти… — изкашляне — няма начин да си наясно.

— Както искаш. — Търпение сви дясната си ръка и Джийн забеляза, че между пръстите ѝ проблясва навита сребърна нишка. — Изглежда, съм си губила времето. Мога ли да се надявам да те видя в Картейн, след като приятелят ти умре, Джийн?

— Моля те, Търпение. Почакай — каза Джийн. — Дай ни известно време да поговорим. Насаме.

Търпение отсечено кимна в знак на съгласие и раздвижи кокалчета на дясната си ръка. Между пръстите ѝ проблясваха нишките, с които си играеше. Джийн попримигна и в този миг проблясъците изчезнаха заедно с вещерката.