Детето на нощта [bg]

В Дордовер пренебрегнаха призива на Ксетеск за среща при Тривернското езеро. И тази постъпка сама по себе си можеше да бъде обявена за агресия, но те се позоваха на отдавна неизползван параграф в съглашението между Четирите школи. Имаха повод - в момента Джулаца не съществуваше като пълноценна Школа. А и временният ѝ Висш маг Илкар бе тръгнал с Гарваните.

Вулдарок предвиди, че ще се наложи да посреща групата, която пристигна няколко дни по-късно, особено след като бе събрал ударна сила от сто и петдесет магове и триста мечонос- ци на коне, за да подкрепят сборната кавалерия на Дордовер и Листерн. Готовата за бой войска ставаше твърде внушителна и в Ксетеск имаше защо да недоволстват.

Вулдарок не би си позволил подобни волности, докато Стилиан беше Господар на Хълма. Колкото и да преливаше от неп­риязън към него, уважаваше острия му ум и умелото интри­гантство. Но онова недорасло хлапе Дистран нямаше добра мре­жа от осведомители, не си подбираше съветниците и не умееше да мисли със собствената си глава. Дори Дензър не беше при него сега, за да го вразумява. Наглед всичко се подреждаше благоприятно за Дордовер и лесните за отгатване решения на Дис­тран само подхранваха увереността на Вулдарок.

Реши да посрещне Дистран и малобройната му свита в ос- къдно обзаведената дневна към учебна зала - тук имаше само кръгла маса и четири стола с твърди облегалки, камина без никаква украса и обикновени кафяви завеси, които скриваха зле прилягащите капаци на прозорците. Малкото свещи осве­тяваха залата мъждиво, във въздуха се долавяше дъх на ста­ра плесен.

Единственият знак на уважение към високия ранг на посе­тителите бяха неизменната купа с плодове и дебелата керамич­на кана с прославения билков чай на Дордовер. Навън беше сту­дено, дъждовно и ветровито, ободряващата отвара щеше да про­гони мислите за недружелюбното посрещане и да помогне на уморените умове да се съсредоточат.

Вулдарок и старшият секретар Бериан влязоха по-рано в пристройката, която се намираше встрани от централния двор зад Кулата. Когато вратата се отвори и влезе смръщеният Дис­тран, Вулдарок бе изобразил леко гузна гримаса на лицето си. Зад Дистран бяха Ранил (доста посредствен маг според Вулда­рок) и двама Закрилници.

- Господа, принуден съм да моля за извинение, че ви посре­щам толкова скромно, но ни заварвате в момент, когато не мо­жем да предложим разкош.