Детето на нощта [bg]

Последва рязък крясък и вражеският отряд се хвърли нап­ред в галоп, ездачите нададоха гърлен рев, мечовете лъщяха мокро над подбраните силни и бързи коне.

Аеб вече знаейце какво е нужно.

- Магистре Ситкан, ударете първите редици по фланговете.

„Внимавайте, ще се опитат да ни обкръжат. Замахнете нис­ко, първо с брадвите. Ние сме едно цяло.“

„Ние сме едно цяло“ - отвърнаха всички.

Ксетеск имаше свои оръжия, а Ситкан не се поколеба да ги из­ползва, след като противникът вече си бе послужил с магия. Под­готвяше се още от началото на сблъсъка. Щом врагът в колона по осем препусна към Закрилниците, той и другата магьосница, ко­ято не поддържаше щит, скръстиха ръце пред гърдите си, а след това ги протегнаха напред към двата фланга на колоната.

- Адски огън! - изръмжаха двамата.

В разбърканите бели валма профучаха дванадесет колони от пламък, всяка търсеше жива душа. Отляво магическият щит на Дордовер издържа, огънят се отклони и се завъртя по земята, ко­ято - макар и подгизнала - пламна от жегата. Конете се подплаши­ха. Отдясно щитът бе пробит и за конниците нямаше спасение.

Тела се пръскаха на парчета, без жертвите да писнат, а пла­мъците прерязваха и конете под тях преди да угаснат.

Десният фланг се разбърка в див страх, оцелелите животни се мятаха и хвърляха къчове, а задните редици се блъскаха в тях преди ездачите да дръпнат юздите. Мнозина изхвърчаха от седлата, други надаваха вой, когато костите в краката им се чу­пеха, затиснати между два коня.

Само в средата устремът не спря. Макар и ококорени плаш­ливо, обучените коне продължиха, стъпвайки между безжиз­нените тела на убитите.

Приклекналият Аеб бе пуснал меча на мократа земя и стис­каше дръжката на брадвата с двете си ръце. В последния миг се Метна напред и наляво, острието се стрелна нагоре. Усети как се вряза дълбоко и позволи животното да го повлече назад. Кон­никът, борещ се да укроти ранения кон, не можеше да удари с меча. Животното се препъна и политна напред.

Колоната се разбърка, но двама пробиха, прегазвайки стоя­щите на пътя им Закрилници. Един от втората редица закъвня с частица от секундата и острие разсече гърдите му. Но другите не се помайваха. Подредиха се отново мигом, първите приклек­наха и съсякоха конете, събратята им се хвърлиха, смъкнаха ездачите и с отсечени движения прекършиха шиите им.

Аеб измъкна брадвата от тялото на ритащия кон.

„Аеб, трима събратя са повалени. Замахни надясно и назад.“

Той удари, без да погледне, и още един конник умря.

Наведе се, грабна меча, а докато се изправяше, другите Закрил­ници притиснаха от двете страни обречената колона. Разпръснали се, за да замахват свободно, те събаряха коне и след секунда се разправяха с ездачите им. Никой не можеше да устои на напора им. Аеб скочи напред към конник, който тъкмо измъкваше меча си, оплетен в юздата, и заставяше животното да обърне назад. Втре­щеният противник нямаше време да стори каквото и да било преди широкият замах да спре острието на брадвата между ребрата му. Отлетя назад и последното му дихание пръсна кърваво облаче.