Детето на нощта [bg]

- Е, значи още чуваш добре - озъби му се Хирад през рамо. - Защо, по дяволите, ще ми хрумне да помагам на оня празнодумец? Каквото и да обещава, все не го изпълнява. Тримата Каан още са тук.

- Поначало се знаеше, че няма да стане бързо - опита се да го вразуми Незнайния.

- Вярно си е. Не се и надявах да успеят скоро. Само дето ми­наха почти пет години. И нищо. - Този път варваринът говоре­ше ядно, но студено. - Впрочем драконите умират.

- Разбирам какво чувстваш - подхвана Незнайния, - но Дензър не бездействаше, а...

- О, да, научих. Приближен е до Кръга на седемте, Господа­рят на Хълма се вслушва в думите му, има си уютни покои. Вярно, не е бездействал. - Хирад се прокашля и плю през отворена­та врата. - Я слушай - когато той дойде и докаже, че в Ксетеск правят нещо, за да върнат моите дракони в родния им свят, аз пък ще му помогна да си намери семейството.

- Няма толкова време - завъртя глава едрият воин.

- Имаше пет години! - Варваринът за миг се върна до ма­сата. - Пет профукани нахалос години! Драконите умират, а единствените хора, които могат да направят нещо за тях, си седят на тлъстите задници и се хвалят един друг как разгро­мили западняците. Какво им пука, че истинските герои гни­ят в пещерата? - Взря се поред в лицата им на светлината от огъня. - Май не мога да ви го втълпя... Я си обуйте ботушите и елате с мен. Чоулът е наблизо. Поне влезте да ги поздрави­те.

Тримата притичаха до входа на пещерата, загърнати с одея­лата. Фенерът на Хирад осветяваше малък кръг от студената и влажна кухина.

- Бързичко ще премръзнем тук - оплака се Илкар.

- Тъй си е - охотно потвърди варваринът.

Свърнаха зад завоя и влязоха в самия Чоул, от силната ми­ризма на дракони им се замаяха главите. Хирад се ухили зло, щом чу как се задъхаха приятелите му.

- Велики Каан, имате гости.

Ша-Каан вдигна глава и сияйните сини очи се отвориха.

- Добра среща, Илкар. Добра среща, Незнаен - изрече глухо и отмаляло, сякаш заспиваше.

- Добра среща и на теб, Ша-Каан - отговори елфът. - Няма да питаме как сте със здравето. Хирад вече ни обясни открове­но. Съжалявам.

- Съжалението няма ни отведе у дома.

Нямаше го блясъка на люспите му. Огромното тяло си оста­ваше все тъй страховито, но гласът и мудните движения изда­ваха слабост.

- Хирад спомена за желанието ви... - започна Незнайния.

- Желанието го имаше от самото начало. Сега е необходи­мост. - Ша-Каан се взираше, без да мига, в двамата посетите­ли. - Странно време сте избрали да ни навестите. Доколкото знам, хората отбягват дъжда и тъмнината.

Воинът вдигна рамене.

- Нуждаем се от Хирад. Дъждът не ни попречи.

- А аз им отговорих, че няма да помогна - прекъсна го Хирад.