![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— И вероятно до живот. Липсва ми този старец — каза Юлий отпаднало. — Майка ми имаше такива пристъпи. Не разбирах какво е. Все едно, че човек умира.
— Можеш ли да станеш? Не искам да ги изпуснем, а след твоята реч те ще вървят цяла сутрин, без да спрат.
Гадитик помогна на младия офицер да стане и го загледа как на няколко пъти си поема дълбоко дъх, за да се успокои. Искаше да му каже нещо успокоително, но думите не идваха лесно.
— Ще преодолееш това — каза той. — Кабера каза, че си силен, а и всичко, което видях дотук, ме кара да мисля така.
— Може би. Хайде да тръгваме. Искам да минем близо до морето, за да се измия.
— Можеш да кажеш, че съм ти разправял нещо смешно и си се напикал от смях — каза Гадитик.
Юлий се изсмя и по-възрастният офицер се усмихна.
— Ето, виждаш ли, ти си по-силен, отколкото смяташ. Казват, че Александър Велики също е имал такива пристъпи.
— Наистина ли?
— Да, и Ханибал също. Това не е краят. Това е само още едно бреме.
Когато на следващата сутрин видя Аврелия, Брут едва скри смайването си. Тя беше бледа като платно, слаба, с мрежа от бръчки, каквито той не помнеше, когато преди години замина за Гърция.
Тубрук усети смущението му и запълваше дупките в разговора, казваше на Аврелия отговорите на въпросите, които тя не беше задавала. Старият гладиатор дори не беше сигурен, че е познала Брут.
Мълчанието на Аврелия по време на закуската се губеше в смеха на Клавдия и Корнелия, които се занимаваха с детето на Юлий. Брут се усмихна на момиченцето и каза, че прилича на баща си, макар всъщност да не намираше, че прилича на човешко същество. Чувстваше се неудобно в триклиниума; съзнаваше, че тези хора са създали помежду си връзки, които го изключват. За първи път се усещаше чужд в този дом и това го натъжи.
Тубрук излезе с Аврелия, след като тя хапна много малко, и Брут се опита да вземе участие в разговора — разказа на жените за племето на синьокожите, срещу което се беше бил през първите няколко месеца, прекарани в центурията на Бронзовия юмрук в Гърция.
Клавдия се разсмя, когато им разказа за дивака, който препикавал стената, смятайки, че е в безопасност. Корнелия закри ушите на Юлия с ръце и Брут се изчерви смутено.
— Извинявайте. Свикнал съм с компанията на войниците. Отдавна не съм бил в тази къща.
— Тубрук ми каза, че си израснал тук — намеси се Клавдия, за да го успокои; знаеше че това е много важно. — Каза, че винаги си мечтал да станеш много добър с меча. Постигна ли мечтата си?
Брут им разказа за състезанията, които беше спечелил срещу най-добрите в легиона.
— Дадоха ми меч от по-твърда стомана, която не се нащърбва лесно. Дръжката му е златна. Ще ви го покажа.
— Юлий ще бъде ли в безопасност? — попита внезапно Корнелия.
Брут отвърна с бърза усмивка:
— Разбира се. Откупът е платен. Вече няма опасност за него.
Думите излизаха лесно и тя като че ли се успокои. Собствените му тревоги обаче не намаляваха.
Същия следобед се качи на хълма при дъба заедно с Тубрук — също като него носеше една дълга брадва. Застанаха от двете страни на ствола и започнаха бавния ритъм на ударите, прояждащи в дървото процеп, който с напредването на деня зейваше все по-дълбоко.
— Има още една причина да се върна в Рим — каза Брут и изтри потта от челото си с опакото на дланта.
Тубрук отпусна брадвата, вдиша дълбоко, после попита:
— Каква причина?
— Искам да намеря майка си. Вече не съм малък и искам да знам откъде произхождам. Мислех, че можеш да ми кажеш къде е тя.
— Това само ще те натъжи, момче.
— Трябва да го направя. Имам семейство.
Тубрук заби брадвата в дъба с огромна сила.
— Семейството ти е тук — каза той, докато издърпваше острието.
— Тя е моя кръв. Не познавам баща си. Просто искам да опозная майка си. Ако умре, без да я видя, винаги ще съжалявам.
Тубрук отново замълча, после въздъхна и отговори:
— Живее в къща на Виа Фестус, от другата страна на града, близо до хълма Квиринал. Размисли добре, преди да отидеш. Може да се разочароваш.
— Няма. Тя ме е изоставила, когато съм бил на няколко месеца. Нищо, което може да направи сега, няма да ме разочарова — каза Брут тихо, преди да вдигне отново брадвата и да продължи да сече старото дърво.
Преди залез-слънце дъбът падна и двамата се върнаха в къщата в сгъстяващия се здрач. Рений беше там, чакаше под сянката на портата.
— Започнали са строеж на мястото, където беше къщата ми — изръмжа той сърдито на Брут, — и някакви млади легионери ме изгониха от града като смутител. От собствения ми град!