Смъртта на царете [bg]

— Ти не си легионер — каза бавно Юлий и видя как устата се приготвя да реагира на отхвърлянето, — но аз мога да те направя легионер. Ще се научиш на братство с мене и от мене, ще вървиш по улиците на далечни градове с високо вдигната глава. Ако някой те спре, ще кажеш, че си войник на Цезар.

— Ще кажа — потвърди Кир.

— Господарю.

— Ще кажа, господарю — повтори той и изправи рамене.

Юлий застана до чакащите офицери от „Акципитер“ и се обърна към новобранците:

— С хора като вас можем да постигнем много! Вие сте деца на Рим и ние ще ви покажем вашата история и вашата гордост. Ще ви научим да се биете с меч, да вървите в боен строй, ще ви покажем законите, обичаите, живота. Ще идват още хора и вие ще ги обучавате, ще им показвате какво означава да си от Рим. Сега тръгваме. Следващото село ще види във ваше лице легионери.

Двойната колона вървеше с неравна крачка, без да спазва никакъв ритъм, но Юлий знаеше, че скоро ще се научат. Запита се дали Рений би видял недостатъците у новобранците, но отпъди тази мисъл. Рений не беше тук. Той беше тук.

Гадитик, който крачеше до него в края на колоната, подхвърли:

— Тръгнаха след тебе.

Юлий се обърна към него.

— Трябва, ако искаме да наберем екипаж за кораб и да си върнем парите от откупите.

Гадитик изсумтя леко и тупна бронята му.

Юлий внезапно спря и прошепна:

— О, не! Кажи им, че ще ги настигнем. Бързо!

Гадитик предаде заповедта и загледа как колоната се отдалечава по пътеката. Щом изчезнаха зад завоя, се обърна към Юлий. Младият мъж беше пребледнял и затворил очи.

— Пак ли пристъп? — попита Гадитик.

Юлий кимна отпаднало.

— Преди… последния пристъп имах вкус на метал в устата. И сега го усещам. — Той плю и се намръщи. — Не им казвай. Не…

Гадитик подхвана падащото тяло и го задържа, докато то се извиваше и се тресеше; сандалите изравяха дъги в пясъка от силата на спазъма. Хапещите мухи като че ли усетиха слабостта и се скупчиха около тях. Гадитик се огледа какво да пъхне между зъбите на Юлий, но парцала, който бяха използвали на „Акципитер“, вече го нямаше. Откърши един клон и успя да го натика в устата му. Зъбите го стиснаха и Гадитик натисна Юлий с цялата си тежест, докато пристъпът не отмина.

Накрая Юлий успя да се надигне и изплю клона — почти го беше прехапал на две. Усещаше се така, сякаш го бяха били до припадък. Направи гримаса, когато видя, че се е подмокрил, и ядосано удари земята с юмрук, мухите се разлетяха, после отново накацаха по потната му кожа.

— Мислех, че ми е минало.

— Може би беше последният — отвърна Гадитик. — С раните на главата винаги е сложно. Кабера каза, че последиците може да траят много време.