![Натрапчиви мисли за петък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/1/natrapchivi-misli-za-petk-bg-download.jpg)
Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
— Ало? Аз съм д-р Елисън. Какво мога да направя за вас?
— Името ми е Карла — каза Фрида, опитвайки се да измисли подходящо фамилно име. Тя се огледа наоколо и над портата видя названието на сградата. — Карла Морис. Аз съм — бях — приятелка на Санди. Бих желала да поговоря с вас.
— За Санди ли?
— Бях изгубила контакт с него, а после научих за смъртта му. Реших да поговоря с някого, който го е познавал.
— Защо избрахте мен?
— Един приятел спомена за вас — отвърна Фрида. — Каза, че сте били разтревожена за него.
— Да, действително бях разтревожена. — Жената прозвуча колебливо.
— Помислих си, че може би вие ще ми кажете какво се е случило.
— Вие и Санди бяхте ли…? — не се доизказа тя.
— Бяхме просто приятели преди много години. Но за известен период от време бяхме доста близки. Сега искам да разбера какво се е случило.
— Не знам. Утре сутринта заминавам на почивка.
— Отделете ми само петнайсет минути и аз ще дойда, където ви е удобно.
— Добре. — Сега, след като беше взела решение, гласът й стана по-уверен. — Елате в дванайсет на обяд в градинския център, който е до „Болс Понд Роуд“. Нарича се „Трите ъгъла“, не знам защо. Трябва да си взема някои растения, преди да замина.
— Ще бъда там.
— Казвате се Карла, така ли?
— Карла Морис.
— Ще бъда при увивните рози.
Фрида имаше почти три часа на разположение. А градинският център беше на десетина минути пеша от къщата на Саша. Тя се тревожеше за Саша и за Итън. Постоянно си представяше как го беше видяла последния път — влачен за ръка от непреклонната си бавачка, хленчещ с широко отворена уста, със стичащи се по лицето му едри сълзи.
Трийсет и пет минути по-късно Фрида стоеше на същото място, откъдето преди два дни беше наблюдавала къщата на Саша. Знаеше, че Саша често излиза по-късно за работа, и се надяваше, че може да я види. Но нямаше следа нито от Саша, нито от Кристин или Итън. Може би беше дошла твърде късно и в къщата нямаше никого.
Докато тънеше в неведение, входната врата се отвори широко и от нея излезе Саша в синя рокля без ръкави. Тя държеше Итън за ръка и говореше по мобилния си телефон. Фрида забеляза несресаната й коса и дори от разстояние си личеше, че приятелката й е нервна и превъзбудена. До нея Итън се препъваше и се мяташе насам-натам. Саша прибра телефона в джоба си и се спря. Сложи ръка на гърлото си — жест, добре познат на Фрида, който издаваше притеснението и отчаянието й — а след това извади отново телефона си и набра някакъв номер. Итън нетърпеливо я дърпаше за ръката.
Фрида сложи слънчевите си очила, закопча якето си с ярък цвят и тръгна след тях по улицата. Вече можеше да чуе Саша, докато говореше. „Не“, казваше тя, а също и „Съжалявам. Не знам към кого друг да се обърна“.
— Саша — подвикна тихо Фрида.
Саша се обърна рязко и се взря в нея. Очите й изглеждаха огромни на бледото й слабо лице. Фрида свали тъмните си очила.
— Косата ти я няма — избърбори Итън.
— Фрида! О, боже! Какво правиш тук? От полицията идваха да питат за теб.
— Исках да се уверя, че при теб всичко е наред.
— Правя всичко възможно.
— Къде е Кристин?
— Тази сутрин ми изпрати есемес, в който ми пише, че не иска да се грижи за детето на самотна майка. Било прекалено голям ангажимент за нея и не си струвало.
— Добре.
— Добре? Ще си загубя работата, Фрида, и какво ще правя след това?
— Отивай на работа, а аз ще се погрижа за Итън. Съгласен ли си, Итън?
Итън кимна с глава и пъхна ръката си в нейната.
— Нищо не разбирам — каза Саша. — И защо си с такива странни дрехи? Защо си подстригала хубавата си коса?
— Дай ми ключа си и отивай на работа, преди да са започнали да те търсят. Ще поговорим по-късно. И не казвай на никого.
— Но, Фрида…
— На никого. А сега тръгвай.
— Може ли да поиграем с животните? — попита Итън, когато останаха сами.
— По-късно. Първо ще отидем до един градински център да разгледаме розите.
Той не изглеждаше много въодушевен.
15
Ужасена, почти веднага след това Фрида се замисли какво беше направила. Беше избягала, беше се скрила от властите, беше изоставила приятелите си, живееше сред чужденци, беше загърбила предишния си живот. Всичко това си беше голям провал. Но онова, което правеше в момента, беше много по-лошо. Тя вървеше по тротоара с двегодишно момче, което не беше нейно. Баща му го беше изоставил, а майка му всеки момент щеше да се срине психически. Детето ситнеше до нея, доверчиво сложило топлата си малка ръка в нейната. Можеше да го отвлече и никога да не го върне обратно вкъщи, а то така и нямаше да успее да се защити. И беше толкова крехко. Можеше да се спъне и да падне. Можеше да се блъсне в нещо. Можеше внезапно да изтича на улицата. Фрида го стисна по-здраво, когато един автобус мина край тях с голяма скорост и въздушната струя леко ги блъсна.