![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
- Хей, ти, я ми кажи винаги ли трябва да правиш всичко добре?
- Какво искаш да кажеш?
- Искам да кажа: никога ли не ти се случва да сбъркаш, да направиш нещо нередно, например да проиграеш заплатата си на скопа20?
Ще повярвате ли? Друг на мястото на Умберто би се обидил. А той, придавайки на лицето си израз на съжаление, сложи ръка върху рамото ми:
- Пепе, прави като мен и ще видиш, че ще бъдеш винаги добре...
Отвърнах гневно:
- Като начало, махни си ръката от рамото ми... и освен туй не те спрях да ти искам съвет... а аз да ти дам един съвет: не закачай Клара... тя ми е почти годеница.
- Почти?
- Накратко, тя е моето момиче и ти трябва да я оставиш намира, ясно?
- Каква вина имам, че...
- Баста: предупреден човек е наполовина спасен човек.
За да разберете тези мои думи, трябва да знаете, че по онова време задирях Клара. Тя също живееше на Виа Кандиа, в съвсем същия блок като нашия -грозен и стар, със същия огромен двор колкото площад и същите входове: започват от „а“ и свършват на „е“. В един от входовете се намираше апартаментчето на майка и. Тя се казваше или искаше да я наричат Долорес, жена около петдесетте, крехка, слаба, по-бяла от призрак, а лицето и изглеждаше като топнато в брашно; имаше две черни очи, които придаваха на лицето и вид на гипсова маска. Упражняваше забавен занаят: хиромантия. Горката! Била богата, поне така твърдеше, а сега се издържаше с гледане на карти и гадаене на ръка. Между другото, говореше се, че е много добра, и освен жените от Виа Кандиа, при нея идваха госпожи и госпожици от богатите квартали. Самата Клара беше пълна противоположност на майка си. Здрава, чиста, хубава, с озарено лице, с очи, същински спокойни звезди, прозрачни и усмихнати, и красива бледорозова уста, която при усмивка разкриваше бисерните и зъби, подобни на току-що обелени бадеми - съвсем детска уста, още не знаеше да кокетничи.
Клара работеше в канцелария като машинописка и стенографка и беше много добра. Когато оставаше вкъщи и майка и приемаше клиенти, тя отиваше в кухнята, сядаше до масата и чукаше на машината или учеше английска граматика. Споменах, че Клара беше спокойна. Сега ще уточня: беше толкова спокойна, че в любовта си я сравнявах с неподвижна вода. Но не тази, която, както казва пословицата, руши мостове; не, хубава морска вода в августовска нощ, когато луната и звездите се отразяват в нея и будят желание да се любиш, както в древни времена, ръка в ръка, а с другата да обвиеш талията на любимата и тя да склони глава на рамото ти. Ех, тя беше неподвижна вода, но и в двете значения.
Същият ден казах на Клара, че съм предупредил Умберто. Тя нежно се разсмя:
- Как е възможно да ревнуваш от тип като Умберто?
- И той е мъж.
- Да, но какъв мъж.
Вече успокоен, я помолих да уточни: а тя, с нейния хубав смях, спокоен като на дете, подхвана:
- Ами да започнем първо от тялото. Прилича на Фаджолино21, онзи, дето в кукления театър винаги отнася боя; с дълго лице и прическа, напомняща игленик... а освен това нямаш представа колко е досаден... мисли се за не знам какво: той прави добре всичко, той е умен, той е това, той е онова... Само за себе си говори... А и има едни идеи... Според него работата на съпругата е да си седи вкъщи, да готви, да гледа децата... и горко и, размени ли дума с някой мъж, дори и с брат си... И мъртва не бих се омъжила за него.
Изобщо, наговори толкова лоши неща за Умберто, че накрая аз се успокоих напълно; дори и разреших да го вижда, колкото иска.
Оттогава ми се струваше, че си отмъщавам ден по ден за всеки път, когато майка ми даваше Умберто за пример. Тя беше поставила Умберто на пиедестал, а Клара го свали от пиедестала. Уверяваше ме:
- Този мъж наистина не ми харесва. Ходих с него на строежа, където е надзирател: говори на работниците, все едно са боклуци. Дойде инженерът и ето го, стана съвсем друг: скромен, грижовен, подмазвач.
Друг път:
- Чуй последната новина: даде сто лири на един просяк, но знаеш ли защо? Защото бяха фалшиви.
И още:
- Има някои непоносими навици. Когато мисли, че не го гледам, си бърка с пръст в носа.
Клара не спираше да го одумва. На моменти ми идваше да защитя Умберто, ако не за друго, само за да я слушам как превишава дозата.