![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Аз започнах да работя като електротехник, после отидох в киностудиите; там полека-лека зацепих в занаята и станах помощник-оператор. Много рядко виждах Риголета, когато се отбивах на Виа Петинари, и макар да изпитвах известна привързаност към нея, бяхме само познати. Една сутрин, докато работех в студиото на Витория-чине извън Порта Сан Паоло, един приятел дойде да ми съобщи с хитра усмивчица:
- О, Джиджи, една хубава госпожа пита за теб.
Честна дума, почти повярвах: та нали когато сме млади, хубавите дами ни харесват. Забелязах обаче отдалеч Риголета и ръцете ми се отпуснаха. Беше септември, беше горещо и тя носеше силно плисирана, пристегната в талията бяла рокля в пълен контраст с тъмната и грапава кожа. Откритите и ръце, целите в мускули, тъмни и космати, и придаваха вид повече на мъж, облечен като жена. Попитах рязко:
- Ехей, какво правиш насам?
А тя:
- Да отидем настрани, трябва да ти кажа нещо.
В двора между студията имаше цяла постройка от гипсокартон за снимки с египетски сюжет: храм и стълбище, колони, а на мястото на капителите - волски глави с рога. Застанахме зад една от колоните и тя веднага започна:
- Джиджи, никога нищо не съм ти искала, но сега се налага да ми направиш услуга.
- Каква?
- Да ме представиш на Пароди, продуцента.
- Защо?
- Разбрах, че има добра роля в един филм и търсят актриса... Ако ме познава, ще ме вземе веднага, сигурна съм.
Почувствах се наистина зле, толкова зле, че известно време не съобразих какво да отговоря. Тя настоя:
- Хей, какво ти е, откачи ли? Схвана ли какво ти казах?
Заекнах:
- Да, схванах, искаш да правиш кино...
- Браво... успяват толкова по-грозни от мен, защо и аз да не успея, още повече, че имам дарба на актриса.
- Аа, имаш и дарба?
- Със сигурност, гледай, донесох и снимки... накарах един фотограф да ми ги направи, той работи само със звезди.
Извади от чантата около дузина снимки и ми ги подаде. Представете си: беше се снимала и по бански костюм, лицето в едър план и в цял ръст. Дори на няколко снимки лежеше върху килим във фатална поза, с разпуснати коси, опряла брадичка върху ръката си, с гърди, притиснати в земята, и тъжен поглед. Какво ми беше дошло до главата?! В объркването си я хванах за ръката, без да се замисля:
- Махни тези снимки... не на мен, ще ги покажеш на продуцента.
Но тя ми хвърли дяволит поглед:
- Я си махни ръката от рамото ми.
Подчиних се смаян, а тя поясни:
- Да се разберем, тази услуга ми я правиш гратис. Нищо в замяна, както вие от киното имате навик...
Напълно разбит повторих:
- Нищо в замяна - гратис, естествено.
После се опитах да и обясня колко зает човек е продуцентът, не може да я приеме, няма филми в момента, киното е в криза и така нататък. Всичко на вятъра. Тя ме слушаше търпеливо и след всеки аргумент повтаряше:
- Ти само ме представи на продуцента. За останалото ще мисля аз.
Попитах:
- Да допуснем, че не те приеме веднага, какво ще правиш?
- Ще го чакам.
- Дори до довечера?
- Дори до вечерта.
- А къде ще ядеш?
Тя, съвсем естествено:
- Ще ям тук, в ресторанта на студията. Каня те.
И така, повече от отчаяние, отколкото за друго, събрах смелост и се качих в офисите на продукцията. Онази сутрин, при Пароди имаше малко хора и той ме прие почти веднага. Пароди е мъж на средна възраст, добродушен и духовит. Познаваше ме и ми се струва, че му бях симпатичен, защото веднага ме попита, без да вдига очи от работната маса: