Нови римски разкази [bg]

- Беше любезен, наистина много любезен. Попита ме защо искам да се занимавам с кино?

- А ти какво му отговори?

- Отговорих му: искам да правя кино преди всичко защото съм фотогенична, както виждате от тези снимки и освен това защото съм сигурна, че ще играя много добре.

- А той?

- Той каза: за типаж като вашия се иска филм по мярка.

- А ти?

- Аз му казах: направете го.

- А той?

- Той отвърна: ще помисля върху това и ще ви съобщя чрез Риналди.

Бяхме стигнали до поляните покрай Тибър, недалеч от пристанището на Рим. Риголета вървеше по тревата и екзалтирано тананикаше, с открити гърди и развени коси. Внезапно попита:

- Абе, я ми кажи, пъргав тип ли е Пароди, а?

- Какво значи това?

- Накратко: женкар. Първо сложи ръка на рамото ми, после ме погали по бузата. Не бих искала да си прави илюзии. Ако не бяхме навън, с толкова хора, които ни гледат, честна дума, щях да го фрасна по ръката.

Този път замълчах. Вървях до нея и ми идваше да я попитам: „Ама ти виждаш ли Тибър наистина? Или вместо Тибър ти се привижда асфалтиран път с хвърчащи по него коли? А на мястото на газовия брояч какво виждаш? Коледен сладкиш?“

Тя се наведе да откъсне едно жълто цвете. Смяташе да ми го пъхне в бутониерата. После започна да рови в чантата:

- Е, оставям те, трябва да работиш. На, вземи тези цигари и ги изпуши за мое здраве.

Омаломощен, заслепен от бялата светлина, която излъчваше южното небе с полъх от сироко, с двете пачки цигари в ръце гледах как Риголета се отдалечава с танцова стъпка по зелената поляна край дигата на Тибър.

двойна игра

„Умберто прави това; Умберто прави онова; в училище Умберто е първенец на класа; майка му каза, че Умберто ще получи медал; Умберто работи; Умберто носи парите вкъщи; Умберто си купи мотор със свои пари; Умберто си купи кола.“ На всички възрасти - от люлката и от лигавчето - все Умберто ми беше в краката. Естествено: живеехме в един и същи блок на Виа Кандиа, двете помещения на партера, в едното - магазин за домашни птици, в другото - нашият магазин, бяха на една и съща площадка; майките ни бяха приятелки и ние двамата израснахме заедно. Казвам, че беше естествено мама да ми дава за пример Умберто, защото аз бях мързеливец, кръшкач и пройдоха. Вярно, бих могъл да кажа, че един мой нокът струваше повече от целия Умберто с неговия лукав характер, дребнав и прикрит, но какъв смисъл има? Знае се, майките са еднакви и ако светът беше устроен така, както майките искат, щеше да бъде пълен с жалки мъже, а именно тарикати, лицемерни и посредствени като него.

Умберто ме дразнеше със съществуването си, но поддържахме вежливи отношения: при среща се поздравявахме и разменяхме по някоя и друга новина. Накратко, отношения на студена война между хора, които очакват първия случай, за да се нападнат. Това се случи същия ден, когато ме уволниха за лоша работа от сервиза за вулканизация на Виа Дандоло. Слизах по стълбите, а в ушите ми още звучаха думите на майка ми: „Сине, ще ми разбиеш сърцето... виж Умберто: той, да, той е добър син... огледай се добре, сине“. Срещнах точно Умберто, излизаше от къщи. Спрях го и попитах: