Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нови римски разкази [bg]

Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:

В Нови римски разкази са включени някои от най-добрите разкази на Алберто Моравия. Писани са между 1954 и 1959 г. и представляват естествено продължение на предшестващите ги Римски разкази, считани от критиката за определящи в неговото творчество. Това са разкази за проститутки и крадци, за любовта и егоизма, за страха от обвързване и ужаса на самотата. Трагикомични истории, които не показват красивия Рим, Рим на Колизеума, на модата, на богатите. Градът на Алберто Моравия е грозен, истински и населен с обикновени хора, които не водят бляскав живот, но точно заради това ценят кратките мигове на щастие – танците, разходките с мотопед, следобедите на плажа и откраднатите целувки от любимата жена. Изключително широкият тематичен обхват на разказите, истинска човешка комедия, може да се възприеме и като щателнапроверка напораженията, подкопаващи целта в живота.
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 186
Перейти на страницу:

- Риналди, какво има?

Отвърнах:

- При мен има едно момиче, иска да играе в киното, моя приятелка. Моли да ви бъде представена.

Той взе един от многото телефони пред себе си, сложи го до ухото си, размени няколко думи и после, след като си отбеляза, каза спокойно:

- Добре, прати ми я тази вечер, в осем.

Добавих:

- Господин Пароди...

Той, без да вдига поглед, попита:

- Какво има?

Щеше ми се да обясня: „Вижте, без отговорност, защото момичето е грозно, много грозно, вие не можете да си представите“. Но, не намерих кураж и завърших:

- Исках само да ви предупредя, че се казва Риголета.

Този път вдигна очи и ме погледна усмихнат:

- Да не би да е гърбава, а?

Промърморих набързо:

- Г ърбава - не. - И избягах.

Поработих неохотно до един, после прекъснах и отидох да взема Риголета - чакаше ме в бара. Тревожех се най-вече защото този ден, както и всички останали, обядвах с една скромна фигурантка от египетския филм, Сантина, с която имах приятелство. Не че се боях Сантина да не ревнува от Риголета, макар с жените човек никога да не е сигурен. Познавах обаче езика на Сантина - както се казва, реже и шие. Не исках бедната Риголета да се почувства обидена от нещо, все пак бях привързан към нея. Надявах се първо да видя Сантина и да я предупредя, но не се получи. Щом Риголета ме видя, се втурна към мен с въпроса:

- Говори ли с продуцента?

- Да, уредих го, ще те приеме тази вечер в осем.

В този момент се зададе Сантина, по халат, кръглото и лице със сини очи беше покрито с червен грим:

- Джиджи, отиваме ли да ядем?

Нямах друг вариант, освен да ги представя:

- Сантина, да те запозная с моя приятелка.

- Приятно ми е... как се казва госпожицата?

Не исках да спомена името, тя сама се представи:

- Името ми е Риголета.

- Аа, аа, Риголета.

- Какво, не ви ли харесва името ми, госпожице? - обърна се Риголета, докато влизахме в ресторанта.

- Нищо не съм казала - отвърна Сантина, - но нали знаете поговорката? Първата кокошка, която пропее, е снесла яйцето.

Седнахме в дъното на ресторанта и веднага след това влязоха актрисите от египетския филм: звездата Лучана Лучентини, известна с красотата си, и още две, по-малки актриси, също красиви, след тях и другите участнички, и те красиви, а заедно с тях и някои актьори. Всички бяха гримирани с тъмен тен, защото играеха египтяни, а те са почти черни; мнозина бяха в египетски костюми, съвсем къси, с поличка около голите бедра и корсаж, с голи ръце и шия. Искаше ми се да разсея Сантина и Риголета, затова посочих примата:

- Гледай, Риголета, това е Лучентини, за първи път я виждаш от плът и кръв, обзалагам се.

Риголета погледна и отбеляза със свити устни:

- Знаеш ли какво ще ти кажа? Много е грозна... на екрана горе-долу, но като я гледам така, отблизо, се убеждавам, че е грозна.

- Нима? - рече Сантина, - грозна ли ви се вижда? Сигурно ви се струва, че сте по-хубава от нея?

Нали? Права ли съм?

Риголета не е много изтънчена. Поклати глава:

- Ами най-малкото моите очи не са толкова малки... очите на тази дори не се виждат.

Продължих, колкото да сменя темата:

- А редом с Лучентини е Вивалди. Спомняш ли си я във филма „Спри или ще стрелям“?

Риголета погледна Вивалди, разкошна брюнетка, страхотно момиче, способно да възкреси и мъртвец, после рече:

- Хм, ако това са звездите...

А Сантина:

- Довършете, госпожице... ако това са звездите, искате ли да отгатна какво щяхте да кажете... ако тези са звездите, аз съм за предпочитане пред тях... така ли е?

Този път Риголета усети саркастичния тон:

- Вие, госпожице, да не би да ми се подигравате?

- Аз? Опазил ме Господ.

- Джиджи ще Ви обясни коя съм... Джиджи беше при продуцента и той ми определи среща, за да ме наеме в следваща продукция.

За мое учудване Сантина попита сериозно:

- Джиджи е ходил при продуцента за вас?

- Естествено. И в най-скоро време ще правя филм. Ето снимките ми. Вижте.

- Прекрасни, много хубави, чудесни.

- Може ли да кажете високо, че са хубави.

Сантина поде спокойно:

- Джиджи, когато те помолих, ти не отиде при Пароди за мен, а си отишъл за тази кикимора тук.

Отказвам да опиша какво се случи. Риголета се нахвърли върху Сантина и се развика:

- Е-хей, я го повтори, нещастница!

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 186
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)