![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
- Губиш си времето, губиш... онзи не те вижда и не те чува... ти си от Сгургола, мила, а тя е от Ню Йорк... има разлика и то видима.
Консолина се ядосваше, никога не успяваше да види блондина, защото трябваше да готви, а в отговор на позвъняването той искаше да ходя аз. Затова се изхитряваше да му покаже, веднъж по един начин, друг път - по друг, че го обича. Един ден например купи букет цветя и отиде направо в студиото, където той, както обикновено, слушаше музика с приятелката си. Рече:
- Подариха ми тези цветя и си помислих, че тук ще стоят по-добре, отколкото в моята стая.
Американката веднага възкликна:
- Оо, какви хубави цветя.
Той, равнодушно, без да се помръдне, попита:
- Харесват ли ти? Вземи ги... Консолина, увийте ги, госпожицата ще ги вземе със себе си.
Консолина се върна в кухнята в лошо настроение и с желание да ги хвърли на боклука. Наложи се да и ги взема насила, после ги увих и ги занесох обратно в студиото.
Един ден, рано следобед, къщата беше пуста, нямаше никого, освен младия господин. Позвъни се няколко пъти по особен начин. Отидох, но преди още да почукам на вратата, той излезе, притиснал стомаха си с ръка. Беше му лошо и се оплакваше силно. Консолина, която вечно слухтеше, изхвръкна от кухнята и го хвана за ръката, а той се остави на грижите и. Заведе го в банята, където той повръща повече от пет минути. Консолина придържаше челото му с ръка и повтаряше
- Трябва да си легнете.
Той стенеше и я остави да действа. За секунди му оправи леглото, помогна му да се съблече, покри го със завивките, а после изтича в кухнята да стопли вода за термофора. Загледах я: лицето и беше радостно, ведро, доволно. За нея това боледуване беше късмет, най-после и се отвори възможност да бъде до него. Помислих си: такива са жените, възползват се дори от болестта. Консолина беше толкова доволна, че докато чакаше водата да кипне, започна да си тананика, а през отворената врата долитаха стенанията и оплакванията на болния:
- О, Боже, оо, Господи, ооо Боже мой...
В този момент на вратата се позвъни.
Тя отиде да отвори, а на мен поръча да наглеждам водата. Никога не узнах с точност какво се случи после. Както изглежда, след като отвори, Консолина се е оказала лице в лице с американката. Ликуващо и е съобщила, че младият господин е зле и не може да я приеме. А другата отговорила, че желае да го види. Консолина, която не е искала да изпусне болестта, я е отпратила да си ходи, но другата е настоявала да влезе. Тогава Консолина я е избутала навън, а гостенката е блъснала Консолина вътре. От едно на друго се стигнало дотам да се хванат за косите. И наистина, след малко дочух високи гласове, караница, после писъци, а след туй шум от падащи столове и от местене на мебели. Втурнах се във вестибюла: Консолина и Консуело, вплетени една в друга, с ръце в косите, се търкаляха по пода, биеха се и пищяха. Консолина викаше:
- Нещастница, дегенерат...
Американката отвръщаше:
- Луда, остави ме, луда.
Изправени бяха едната от Сгургола, другата от Ню Йорк, не споря: но на пода не бяха нищо повече от две жени, по-точно две продавачки на рибния пазар, които се биеха от любов към един мъж.
В това време болният надничаше по пижама от прага и повтаряше със слаб глас:
- Какво става?... О, Господи, о, Боже... Какво става? ... Разтървете ги, за Бога - и притискаше стомаха си с ръце.
Свърши се с това, че момичето остави шепа коси в юмрука на Консолина, а тя беше с издраскано лице от лакираните нокти на американката. Съшия следобед Консолина си събра нещата и си отиде. Аз също напуснах мястото. Бях съселянин на Консолина и нейното поведение хвърли сянка на антипатия и върху мен. Тръгнах си обаче няколко дни по-късно и за малко да не видя повече Консолина. За последен път я срещнах случайно в градината пред гарата. Беше се подстригала като Консуело късо, по мъжки, така бузите и изглеждаха още по-надути и почервени; иначе си беше същата. Беше с един дребен младеж, който я черпеше със сладолед пред павилиона за разхладителни напитки. Забелязах, че има светъл тен и сини очи. Носеше мъхеста барета на колоездач, под която не се виждаше косата. Но съм готов да се хвана на бас, че под баретата той беше рус.
РИГОЛЕТА
Познавате ли Риголета? Ако не я познавате, ще ви я представя. Риголета е момиче, което само като го видите, и ви идва да се засмеете: червендалесто лице, по-кръгло от августовска луна, плоски очи, смачкано носле, голяма уста с нарези, все едно бостанджия е оставил знак върху дините, за да покаже, че са зрели. Разпилените и коси бягат назад - същинска джунгла, сякаш вятърът постоянно духа в лицето и; тялото и прилича на възглавница, вързана по средата, има силни и леко криви крака. Родителите и, зарзаватчии, имаха много добре разработен магазин на Кампо деи Фьори, нагизден като госпожица. Риголета не стоеше в дюкяна и въобще, подобно на всички госпожици, не правеше нищо. Ще си помислите, че щом я познавам толкова добре, между мен и нея има, както се казва, нещо тънко. Въобще не е така: бяхме съседи, връстници, играехме заедно на Виа деи Петинари. Вярно, Риголета ме покровителстваше, когато бяхме шестнайсетгодишни: ту ми подхвърляше по някой портокал или ябълка, отмъкнати от магазина, ту сто лири, с които отивах на кино или си купувах първите цигари. Детска работа, поне за мен; но за Риголета навярно не е било същото, защото тя си представяше нещата не каквито са, а както и харесват. Ами да, Риголета имаше освободено въображение. Толкова пъти съм си мислил, че бих дал какво ли не, да мога да се вселя в нея дори само за ден и да видя света, както тя го вижда, с нейните очи. Кой знае, сигурно щях да видя всичко изкривено и уголемено, широко и дълго като в криво огледало. С една дума, Риголета приличаше на вечно пияна, но опиянението и идваше не от вино, а от прекалено въображение.