Политичестки ред и политически упадък [bg]

Патронажът и клиентелизмът са съществени нормативни отклонения от добрите демократични практики поради посочените причини и затова са незаконни и посрещани с неодобрение в почти всички съвременни демокрации. Те се възприемат като една от формите на политическата корупция. Има редица причини обаче, поради които клиентелизмът би трябвало да се разглежда като ранна форма на демократичната отчетност и да се разграничава от другите видове корупция, или по – скоро изобщо да не се разглежда като корупция. Първата е, че се основава на отношения на реципрочност и е форма на демократична отчетност на политика към неговите гласоподаватели. Независимо че предоставяните облаги са индивидуални, а не въз основа на политическа програма, политикът все пак трябва да предостави нещо за получената подкрепа, а клиентът може да гласува за някой друг, ако не получи облагата. Освен това клиентелизмът мотивира масово политическо участие по време на избори, което смятаме за полезно.

В този смисъл клиентелизмът се различава от чистата форма на корупция, при която длъжностно лице краде пари от държавната хазна и ги прехвърля в сметка в швейцарска банка единствено в своя полза и в полза на своето семейство. Този вид корупция Вебер нарича пребендализъм[19], тъй като наподобява феодалната пребенда – дарена на васал територия, която той може да използва в своя полза. Независимо от широко разпространения клиентелизъм в Субсахарска Африка политологът Николас ван де Вале твърди, че регионът страда от много по – сериозното заболяване на широко разпространен пребендализъм, който лишава гражданите от възможността да контролират избраните от тях длъжностни лица. По време на последвалите войни на Афганистан със Съветския съюз и НАТО традиционните племенни отношения, основани на патронаж и клиентелизъм, се разпадат и са заменени от далеч по – хищнически форми на пребендализъм, в резултат на което отделни губернатори или министри присвояват огромни суми, без да ги компенсират с услуги. Фактът, че много от тези средства са от чуждестранна помощ, улеснява грабителството и става причина за абсолютната делегитимизация на централното правителство. В такава ситуация възвръщането към традиционните форми на патронажа би представлявало огромен напредък по отношение на функционирането на политическата система.