![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
След известно време реши да насочи погледа си право напред, като го съсредоточи върху стройния гръб на мадам Дюфур. По-добре беше да не знае какви съкровища подминава.
Накрая библиотекарката спря и Гамаш почти се блъсна в нея.
— Ето тук — кимна жената към едно от чекмеджетата.
На табелката бе изписано "Петзначките Уеле".
— Някой друг виждал ли е тези документи? — поинтересува се детективът.
— Не и доколкото ми е известно. Нито веднъж от момента, в който са били събрани и запечатани.
— Кога е станало това?
Мадам Дюфур се приближи към чекмеджето и се вгледа внимателно в табелката.
— 27 юли 1958 г.
— Защо именно тогава? — зачуди се той.
— Защо точно сега, господин главен инспектор? — попита го библиотекарката в отговор и Гамаш осъзна, че тя стои между него и онова, което трябва да научи.
— Тайна е — отвърна с небрежен тон, но без да отклонява поглед от нейния.
— Добра съм в пазенето на тайни — увери го събеседничката му и се загледа в дългата редица от стелажи с архиви.
Гамаш се поколеба за миг, сетне продума:
— Констанс Уеле почина преди два дни.
Мадам Дюфур прие новината с разтревожено изражение на лицето.
— Съжалявам да го чуя. Доколкото знам, е била последната от тях.
Гамаш кимна, а библиотекарката се вгледа в него по-настойчиво, преди да зададе следващия си въпрос:
— Но не просто е починала, нали?
— Не.
Лили Дюфур вдиша дълбоко и въздъхна:
— Майка ми е ходила да ги види в онази къщичка, нали знаете, която бяха построили за тях тук, в Монреал. Часове наред се е редила на опашка. По онова време са били деца. Мама разказваше за тази случка до последния си ден.
Гамаш кимна. Петзначките бяха обградени от някакъв магичен ореол, а извънредната тайнственост на вече порасналите сестри само усилваше тази мистериозност.
Мадам Дюфур отстъпи встрани и главният инспектор посегна към чекмеджето, в което се пазеше личният живот на петзначките Уеле.
Бовоар погледна часовника си. Три без десет. Притиснал се бе о тухлена стена. Зад него се спотайваха трима полицаи от Sûretè.
— Стойте тук! — прошепна, прекрачи напред и зави зад ъгъла. За кратко зърна изненадата, която се изписа на лицата им. Изненада и разтревоженост. Не заради рокерската банда, която щяха да нападнат, а заради водача им.
Бовоар знаеше, че имат причина да се тревожат.
Отпусна глава на тухлената стена с леко тупване. Сетне клекна, прибрал колене към гърдите си, и започна да се люлее. Докато се люлееше, чуваше как снегът скърца под тежките му ботуши. Като конче люлка, което има нужда от смазка. Има нужда от нещо.
Три без осем.
Бовоар бръкна в джоба на бронежилетката си. Там, където държеше бинтовете и пластирите, с които да спре кръвотечението, ако го ранят. Извади две шишенца с хапчета, развинти капачката на едното и набързо глътна два оксиконтина. Повърнал бе предишната доза и сега не можеше да се концентрира от болка.
И другото. Другото. Вперил поглед в шишенцето, Бовоар се чувстваше като човек, който наполовина е преминал моста.
Страхуваше се да вземе хапче, но се страхуваше и да не го направи. Страх го бе да влезе в бункера, страх го бе и да избяга. Страхуваше се от смъртта, страхуваше се и да продължи да живее.
Но най-много от всичко се страхуваше хората да не разберат колко уплашен е всъщност.
Бовоар отвори капачето и разклати шишенцето. Таблетките се разсипаха, отскочиха от треперещата му ръка и потънаха в снега. Но една оцеля. Гушеше се насред дланта му. Толкова огромна бе нуждата му, а това хапченце — толкова миниатюрно. Побърза да го глътне.
Три без пет.
Гамаш седеше на едно от бюрата в залата на архивите, четеше и си записваше. Пленен бе от това, което бе открил до момента. Дневници, писма, снимки. Свали очилата си, разтърка очи и погледна книгите и документите, които още не бе прочел. Нямаше начин да ги прегледа до края на следобеда.
Мадам Дюфур му бе показала бутона за звънеца и сега детективът го натисна. След три минути чу стъпки по бетонния под.
— Искам да ги взема — кимна към купчините на бюрото.
Библиотекарката понечи да каже нещо, но само отвори и затвори уста. Замисли се.
— Наистина ли Констанс Уеле е била убита? — попита.
— Да.
— И смятате, че нещо, което ще намерите там — погледна документите на бюрото, — може да ви помогне?
— Смятам, че е възможно.
— Знаете ли, излизам в пенсия през август догодина. Задължават ме.