Убийството на Бусе [bg]

Ах! Беше много трудно да си представя тази сцена, как Сюрея Еронат прави секс. Доколкото съм с впечатление от медиите, този човек беше от типа хора, които са много над секса. Хора, които изглеждат, сякаш са преодолели сексуалността или никога не са имали такава. Аз всъщност мисля така за много малко мъже, но този беше точно от този тип. С поведението, говоренето, мимиките, жестовете, вида, облеклото и всичко останало… Нямаше дори и грам сексуалност.

Разрових старите вестници и потърсих негова снимка. Не беше особено медийна личност. Беше известен с обидите и порицаването на журналистите. Или поне не беше сред важните новини във вестника, който бях взел. И все пак го открих, след като потърсих малко. Погледнах отново. Беше си направо обидно за милите ми момичета да си представя този тип с някое от тях.

По-нататък в касетата имаше още цял куп имена, част от които знаех, а други бяха непознати за мен. Нито едно не беше толкова опасно. И без това не беше останало нищо неизречено поне за половината от тях. Казаното наистина струваше пари, но за убийство не си заслужаваше.

Не можах да преценя какво да правя с касетата. Най-добре беше да я подхвърля на медиите. Но пък аз, така или иначе, я бях получила от медиите. Ако не са осъзнали стойността й и не са я публикували, това си е техен проблем.

Друга възможност беше да я предам на Сюрея Еронат. Но това си бе нещо като покана на опасността. Ако я изпратя по пощата, ще бъде трудно, дори невъзможно да открият източника. И все пак по гласовете в касетата можеха да открият самоличността на загорялата журналистка, за чието име така и не мога да се сетя, и после лесно да стигнат до мен. След това върви и се оправяй, ако можеш. Така че елиминирах и тази възможност.

Оставаше ми вариантът или да я унищожа, или да я скрия. Замислих се за разликата. Ако я унищожа, кой ще разбере, ако я скрия, на кого му пука? Освен това, ако вземат да ме издирват, кой ще повярва на „унищожих я“? Как ще ги убедя? Ако журналистката с неизвестното име не се разкряка, никой не би разбрал, че притежавам копие. Реших да я скрия.

Това беше само въпрос за прескачане на нивото. Нямаше награда за него. Все още стоеше въпросът: къде ще я скрия? Добре, да речем, че съм я скрил; отделна мистерия е за какво ще ми послужи тя в бъдеще.