За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В някои държави има особени причини, които изискват закони против разкоша. Населението поради благоприятния климат може да се увеличи толкова много, а, от друга страна, средствата за неговото съществуване да останат така несигурни, че да бъде необходимо цялото това население да обработва земята. В такива държави разкошът е опасен и законите против него трябва да бъдат строги. Така че, за да разбереш дали да поощряваш или осъждаш разкоша, трябва преди всичко да хвърлиш поглед върху съотношението между броя на населението и средствата за поддържане на живота му. В Англия земята дава много повече зърно, отколкото е необходимо за изхранване на тези, които я обработват, и на тези, които доставят облекло; затова там може да има различни безполезни занаяти, а следователно и разкош. Във Франция може да се ражда достатъчно жито за изхранване на земеделците, както и на тези, които се занимават с манифактура. Освен това търговията с чужденци може да даде в замяна на луксозни стоки толкова необходими неща, че въобще не трябва да се опасяваме от разкоша.
В Китай, обратното, жените са толкова плодовити и населението се увеличава с такава бързина, че както и да се обработва земята, тя не може да го изхрани. Затова разкошът там е пагубен, а духът на трудолюбие и икономии така желателен, както в която и да било република. Хората там следва да изработват предмети, които са необходими, и да избягват производството на стоки за разкош.
Ето какъв е духът на някои чудесни разпоредби на китайските императори: «Нашите предци — пише един император от династията Танг — са се придържали към правилото, че ако има мъж, който не оре, и жена, която не преде, някой в империята непременно ще страда от глад и студ.» И по силата на това правило той наредил да бъдат разрушени множество манастири на будисти жреци.
Третият император от двадесет и първа династия, на когото донесли скъпоценни камъни, намерени в една мина, заповядал тази мина да бъде затворена, не желаейки да обременява народа си с труд, който не може да му донесе ни храна, ни облекло.
«Разкошът у нас доведе дотам — казва Киявенти, — че народът украсява с бродерии обувките на младите момичета и момчета, които е принуден да продава.» Когато толкова хора са заети с облеклото на един човек, как няма да има хора, на които да липсва облекло? Когато срещу един, който обработва земята, има десет, които ядат плодовете й, как няма да има хора гладни?
Глава V
II
Гибелни последствия от разкоша в Китай
От историята на Китай се знае, че там е имало двадесет и две династии, които са се наследявали; това значи, че там са станали двадесет и две революции, без да се смятат многото други от по-частен характер. Първите три династии са управлявали достатъчно дълго, тъй като са управлявали мъдро и империята им не е била така голяма, както по-късно. Изобщо може да се каже, че всички династии са започвали доста добре. Добродетелта, предпазливостта, бдителността са необходими в Китай; с тях е започвала управлението си всяка династия; но по-късно са изчезвали. В същност напълно естествено е императорите, възпитани в сурова военна обстановка и току-що свалили от престола някой род, затънал в наслаждения, да пазят добродетелта, която би им донесла толкова полза, и да се страхуват от наслажденията, гибелните последствия на които знаят. Но след трима-четирима такива господари развратът, разкошът, безделието, наслажденията обхващат техните приемници; те се затварят в дворците, умът им отслабва, животът им се съкрaщава, родът им упада; сановниците се надигат, евнусите печелят влияние, на престола започват да поставят само деца; дворецът става враг на империята; безделниците, които живеят в него, разоряват тези, които работят; императорът бива убит или детрониран от някой узурпатор, който основава нова династия; третият или четвъртият приемник на престола влиза в същия дворец, за да стане също затворник.
Глава VIII
За публичната пристойност
Загубата на добродетели у жените е свързана с толкова пороци, тяхната душа се извращава така много, изчезването на главната опора подкопава толкова други опори, че публичната непристойност може да се разглежда като най-голямото нещастие за една народна държава и най-сигурния признак за промяната на нейното устройство.
Ето защо добрите законодатели са изисквали от жените известна строгост на нравите. Те са изпъждали от своите републики не само порока, но даже и неговото наподобяване. Стигнали са дори дотам да отстраняват отношенията на галантност, пораждани от суетността, които правят жените способни да развращават другите, преди сами да са се развратили, които придават цена на празните неща и обезценяват това, което наистина е важно; тези отношения заставят хората да се ръководят само от правилата да не стават смешни — правила, които жените така майсторски създават.