За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава IX
За положението
на жените
в различните държави
В монархическите държави жените не се отличават със скромност, тъй като, бидейки според общественото си положение призовани в двора, те възприемат духа на свободното държание — почти единственото нещо, което се толерира там. Всеки се стреми да се възползува от тяхната привлекателност и страсти, за да напредне в кариерата си; и понеже слабостта им ги прави суетни, а не горди, разкошът винаги царува наедно с тях.
В деспотическите държави жените не внасят разкош; но самите те са предмет на разкош. Те трябва да бъдат изключително робини. Всеки следва духа на управлението и прилага това, което вижда другаде. Тъй като законите там са строги и се прилагат без протакане, хората се страхуват свободата на жените да не им създава грижи. Техните свади, издайничества, отвращения, склонности, тяхната ревност, техните пики — това изкуство на дребните души да завладяват издигнатите — не могат да не дадат там своите последствия.
Нещо повече, господарите на тия държави, които си играят с човешката природа, имат по много жени и хиляди съображения ги задължават да ги държат затворени.
В републиканските държави жените са свободни по закон, но са заробени от нравите; разкошът там е отстранен и заедно с него — развратът и пороците.
В гръцките градове, където хората не са изповядвали онази религия, според която чистотата на нравите, дори у мъжете, е част от добродетелта; в гръцките градове, където слепият порок е властвувал с цялата си необузданост, където любовта е приемала форми, за които не смеем дори да помислим, а чистото приятелство е намирало приют само в брака — добродетелта, простотата, целомъдрието на жените са се издигали така високо, че никога дотогава хората не са виждали друг народ, по-добре уреден в това отношение.
Глава X
За домашния съд у римляните
Римляните не са имали, както гърците, специални длъжностни лица, които да наблюдават поведението на жените. Цензорите са ги наблюдавали така, както са наблюдавали всички останали в републиката. Домашният съд е играел ролята на специално установената за това длъжност у гърците.
Мъжът е събирал роднините на жената и я съдел пред тях. Тоя съд е поддържал нравите в републиката. Но и самите нрави са поддържали неговото съществуване. Той е трябвало да съди не само за нарушение на законите, но и за погазване на нравите. Разбира се, за да съдиш за безнравственост, трябва да имаш нрави.
Наказанията, определяни от тоя съд, са можели да бъдат само произволни, каквито са били в действителност; защото всичко, което се отнася до нравите, всичко, което се отнася до скромността, не може да бъде определено с кодекс от закони. Лесно е да се определят чрез закони нашите задължения спрямо другите; но е трудно чрез закон да се определят нашите отношения спрямо самите нас.
Домашният съд е имал отношение към цялото поведение на жените. Но сред престъпленията, които са се внасяли за разглеждане от него, е имало едно, което е подлежало и на публично разглеждане; това е било прелюбодеянието; причините за това са били различни: или че в републиката такова нарушение на законите на нравствеността е засягало правителството; или че развратното поведение на жената е можело да събуди подозрение и срещу мъжа; или най-сетне от страх, че порядъчните хора по-скоро ще скрият това престъпление, отколкото да го накажат и отмъстят за него.
Глава XI
Как в Рим институциите са се изменяли заедно с начина на управление
Тъй като домашният съд и публичното обвинение предполагат наличието на нрави, и двете тези институции търпят упадък заедно с упадъка на нравите и изчезването на републиката.
Установяването на questiones perpetuae (т. е. разграничаване юрисдикцията на преторите) и все по-трайното въвеждане на обичая, според който всички дела се отправят към самите претори, отслабват дейността на домашния съд; и тази дейност спада толкова много, че когато Тиберий се обръща към него за няколко дела, историците виждат в това нещо съвсем необикновено, нещо, което сякаш възстановява старите порядки.
С установяването на монархията и промяната на нравите се прекратява и публичното обвинение. Можело е да се страхуваш, че някой нечестен мъж, наранен от презрението на жена, възмутен от нейния отказ, засегнат дори от добродетелта й, би могъл да се възползува от тоя обичай, за да я убие. Законът на Юлий предписва всяко обвинение на жена в прелюбодеяние да бъде предшествувано от обвинение на мъжа в прикриване на нейната разпуснатост; това намалява много тези обвинения и, така да се каже, ги отрича.