Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Майкъл се втурна към дупката, за да събере хората си. Когато един ужасен момък с почерняло от барута лице се опита да мине покрай него, той го цапна с обратната страна на сабята си.
— Остани на мястото си и се бий като мъж, по дяволите! Бягството е най-бързият път към смъртта!
Ужасът в очите на войника изчезна, той се обърна към неприятеля и вдигна мускета си с треперещи ръце. Останалите живи офицери и няколко сержанти се струпаха на мястото, за да предотвратят рухването на карето. Разрази се люта битка. Британците отблъскваха решително кавалерийските нападения.
Времето за Майкъл сякаш спря. Ръкопашният бой беше като неземен танц. Зрението му се изостри и той виждаше и използваше всяка грешка на противника. Най-неприятното беше, че лявата му ръка беше скована и неподвижна, но това не беше сериозна пречка. Един кирасир замахна със сабята си към лицето му. Майкъл парира удара с лекота и със същото плавно, но много бързо движение заби острието в гърлото на французина.
Без да се спира, той изтегли сабята си и избегна коня, който щеше да го стъпче. Приведе се, за да се предпази от неприятелското оръжие, и преряза предницата на коня, който рухна на земята. Ездачът се строполи в калта и застаналият наблизо едър ирландец го прониза с байонета си.
Един ревящ кирасир връхлетя право срещу полковите знамена, решен да плени поне едното. Почти двуметровите прътове бяха сърцето и духът на всеки полк и загубата им в битка означаваше несравним с нищо позор.
Том Хъси и двама от сержантите забелязаха опасността и побързаха да защитят знамето си. Охранителите на синьото знаме нямаха този късмет. Един сержант падна, другият вдигна пиката си, знак за достойнството му на знаменосец. Кирасирът го свали с един куршум от пистолета си и знамето остана без защита.
Ефрейтор Грей направи опит да избяга, но французинът го прегази и сграбчи дръжката на знамето. Нададе триумфален вик и пришпори коня си, за да избяга от карето.
При тази гледка в гърдите на Майкъл лумна див гняв. Захвърли сабята си и се метна срещу препускащия кон. Успя да улови дръжката на знамето с дясната ръка, но извиването беше толкова силно, че рамото му едва не се счупи. Ала се задържа и тежестта на тялото му забави темпото на кирасира.
Като видя, че Майкъл е без оръжие, французинът размаха сабята си и я насочи към ребрата на нападателя. Искаше да му нанесе смъртен удар, но раненият сержант скочи на крака, заби пиката си в незащитената ръка на неприятеля и го свали на земята. Майкъл се вкопчи като безумен в дръжката на знамето.
Задиша дълбоко, за да се успокои, и се огледа. Дупката в линията беше затворена и войниците на сто и пети отразяваха смело кавалерийските атаки. Двама кирасири, останали сред карето, не можаха да се върнат при другарите си.
Раненият сержант и удареният знаменосец вдигнаха знамето и повикаха бившия фризьор да превърже ребрата на командира им. Макар че не беше усетил болка, докато траеше битката, сега тялото му сякаш експлодира. Раните му бяха толкова тежки, че никой не би го обвинил, ако се оттеглеше от бойното поле, но той не посмя да си отиде. Оцелелите офицери нямаха и частица от неговия опит. Греъм, който трябваше да поеме командването вместо него, беше смел воин, но идваше от милицията и никога не беше влизал в бой. Майкъл трябваше да остане, защото само бог знаеше какво може да се случи при следващата атака.
Макар че не можеше да му набави загубената кръв, джинът успя да притъпи болките.
— Боже, ще полудея! — изкрещя млад глас с лондонски акцент. — Идва Олд Хъки!
Надигнаха се приветствени викове. Майкъл върна манерката на фризьора и се огледа. Видя Уелингтън и един от адютантите му да галопират към неговото каре, следвани от дузина френски улани. Карето се отвори, за да приеме херцога и придружителя му, и моментално се затвори. Залп от куршуми прогони уланите.
Уелингтън беше известен с навика си да посещава най-опасните места. Без да се впечатлява, че е избегнал опасността на косъм, той спря коня си.
— Добра работа свършихте, Кениън.
Майкъл се изправи с мъка.
— Полкът може да се гордее с постигнатото, сър. Как върви битката?
Херцогът поклати глава.
— Обстрелват ни непрекъснато. Блюхер обеща да дойде, но дъждът е разкалял пътищата и само бог знае кога ще се доберат до нас. Ако прусаците не дойдат скоро… — Той помълча малко и добави: — Трябва да продължа. Дръжте позицията, Кениън.