Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— А ти самият как успя да избегнеш тази опасност, дон Хуан?
— Отидох до техния свят няколко пъти, а после вече не се върнах там.
Дон Хуан ми обясни, че според мнението на магьосниците, вселената е хищническа, а те самите повече от всички други трябва да се съобразяват с това при ежедневните си магьоснически дейности. Той смяташе, че съзнанието изпитва вътрешен подтик да се разширява, а това развитие може да настъпи само чрез борба, чрез сблъсъци на живот и смърт.
— Съзнанието на магьосниците се разширява, когато се занимават със сънуване — продължи той. — А щом се разшири, нещо ей-там забелязва неговото израстване, осъзнава значимостта му и започва да се домогва до него. Неорганичните същества се опитват да купят това ново, развито съзнание. Сънувачите трябва вечно да са нащрек. Те се превръщат в плячка още в мига, в който дръзнат да се отправят в тази граблива вселена.
— Как да се държа, за да съм в безопасност, дон Хуан?
— Бъде нащрек всяка секунда! Не позволявай на нищо или на никого да взима решения вместо теб. Отивай в света на неорганичните същества само тогава, когато на теб ти се иска.
— Честно казано, дон Хуан, не зная как да направя това. Щом успея да изолирам някой скаут, върху мен се упражнява изключителен натиск, за да отида там. Изобщо нямам друг избор.
— Хайде де! Кого се мъчиш да заблудиш? Със сигурност можеш да прекратиш всичко това. Там е работата, че просто не си се опитал.
Искрено заявих, че ми е невъзможно да спра. Той не настоя да продължаваме разговора, за което му бях благодарен. Едно смущаващо чувство на вина бе започнало да ме човърка. По някаква неизвестна причина никога не ми беше хрумвало да окажа съзнателна съпротива на притегателната сила на скаутите.
Както обикновено, дон Хуан имаше право. Установих, че мога да променям хода на сънуването, ако възнамеря това. В крайна сметка скаутите ме пренасяха до своя свят благодарение на собственото ми намерение. Изглеждаше съвсем правдоподобно, че ако съзнателно си поставех друга цел, моето сънуване щеше да я последва.
С натрупването на опит способността ми да предприемам пътувания до царството на неорганичните същества чрез намерението изключително се засили. Тази нараснала способност доведе и до увеличен контрол над сънното ми внимание. А допълнителният контрол, от своя страна, ме направи по-смел. Струваше ми се, че мога да пътувам невредим, защото бях в състояние да прекъсна пътуването, когато ми скимнеше.
— Твоята самонадеяност е направо обезпокоителна — отбеляза дон Хуан, когато по негова молба му описах този нов аспект на моя контрол над сънното ми внимание.
— Защо пък да е обезпокоително? — попитах аз. Бях искрено убеден, че съм постигнал нещо с практическа стойност.
— Защото това е типичната самонадеяност на глупака — отвърна той. — Подходящо е по този повод да чуеш един от разказите за магьосници. Аз самият не съм бил свидетел на случката, която щети опиша, но нагуалът Елиас, учителят на моя учител, е участвал в нея.
Дон Хуан каза, че нагуалът Елиас и неговата голяма любов, една магьосница на име Амалия, на млади години се изгубили в света на неорганичните същества.
Никога не бях чувал дон Хуан да говори за магьосници, които да са голямата любов на когото и да било. Думите му ме поразиха. Попитах го на какво се дължи неговата непоследователност.
— Това не е непоследователност. Просто винаги съм се въздържал да ти разправям истории за обичта на магьосниците — каза той. — Ти през целия си живот си бил прекалено отрупан с любов, затова исках да ти дам възможност да си отдъхнеш.
— Та значи, нагуалът Елиас и неговата любима, чародейката Амалия, се изгубили в царството на неорганичните същества — продължи дон Хуан. — Те отишли там не в сънуване, а с физическите си тела.
— Как е станало това, дон Хуан?
— Техният учител, нагуалът Росендо, по темперамент и по методи на действие бил много близък до древните магьосници. Той се стремял да помогне на Елиас и Амалия, но вместо това ги тласнал отвъд една фатална граница. Нагуалът Росендо изобщо нямал предвид такова нещо. Той всъщност искал да постави двамата си ученици във второто внимание, но в резултат от действията му те просто изчезнали.
Дон Хуан каза, че няма намерение да ми разправя подробно тази дълга и заплетена история, а само ще ми опише как се изгубили учениците. Той обясни, че Росендо си направил погрешна сметка, като допуснал, че неорганичните същества ни най-малко не се интересуват от жени. Предположението му било вярно и се основавало на известния на магьосниците акт, че вселената е подчертано женска и че мъжкото начало, което всъщност е разклонение на женското, се среща доста рядко и поради това е обект на домогвания.