Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Заспа и засънува как шин-шините се връщат.
Този път бяха още по-зловещи и загадъчни, отколкото си ги спомняше. Те бродеха невидими по коридорите на съзнанието й, страховити присъствия, внушаващи ужас — тя не можеше да ги види, но ги усещаше. Девойката се носеше из някакъв лабиринт, наподобяващ бащината й къща в гората, ала с далеч по-големи размери — струваше й се безкраен. Натъкваше се на врати, проходи и ъгли, от които я побиваха тръпки, понеже бе сигурна, че смъртта я дебне там, усещаше ги как я чакат с ужасяващо, гладно търпение. Всеки път, когато момичето се озоваваше срещу някоя от тези невидими бариери на страха, тя се обръщаше и се втурваше в другата посока, а по кожата й избиваше студена пот пред надвисналия край. Обаче, без значение колко далеч отиваше, те бяха навсякъде и от тях бе невъзможно да се избяга.
Треперейки безпомощно, обречена завинаги на това място, тя знаеше, че не можеше да се измъкне, но въпреки това продължаваше да се опитва. По някое време почувства и нечие друго присъствие — още по-зловещо от шин-шините. То живееше вътре в нея, в корема, утробата и слабините й, и растеше всеки път, когато си помисляше за него, хранейки се с вниманието й. Кайку отчаяно се опитваше да насочи мислите си другаде, ала беше невъзможно да се абстрахира от съществото под кожата си и тя усещаше безумната му наслада, докато създанието сучеше от нейния страх. Обзета от безнадеждност, тласкана от някакво ирационално предчувствие, че трябва да се махне от къщата, преди това ново същество да я погълне, девойката се втурна напред, поемайки по новите пътеки с нарастваща паника, само за да открие, че всички са завардени от прокрадващите се в тъмното, невидими шин-шини. Гърдите я боляха, сърцето й биеше като обезумяло, ала тя не можеше да се спре, въпреки че тялото й изгаряше от изтощение, изведнъж й се събра твърде много и…
Очите й внезапно се отвориха и стаята пламна.
Тя се хвърли с вик от рогозката си, предупредена от някакъв инстинкт, който я накара да реагира, преди съзнанието й да успее да дойде на себе си. Имаше късмет — беше толкова бърза, че пламъците, които надигаха езици от тъканта на рогозката, само я облизаха и не й причиниха никаква вреда, като изключим поопърлената й нощница. Тя скочи на крака и трескаво се заоглежда из стаята. Завесата, която висеше на входа на помещението, беше в пламъци; капаците на прозорците бяха овъглени и от тях се издигаше дим, а сини огнени езици, едва видими на ярката слънчева светлина, танцуваха около тях. Дървената ламперия на стаята бе почерняла, макар и още да не беше пламнала, а красивите цветчета гайа във вазата се бяха превърнали в пепел. Красив гоблен, изобразяващ последната победа на първия Кръвен Император — Джаан ту Винаксис — над първобитните хора от Угати, които бяха окупирали страната в миналото, бе целият в пламъци. Задушлив пушек се кълбеше навсякъде около него.
Тя се хвърли светкавично към изхода, но се закова на място веднага щом забеляза горящата завеса пред него. Прозорците също не бяха решение на проблема. Имаше само едно нещо, което я ужасяваше повече от животинския й страх от пожара, и това беше знанието, че е впримчена в капан от него. Опита да изкрещи за помощ, ала поемането на въздух накара дробовете й да пламнат от болка. Всяко нейно мускулче се гърчеше в агония, а кръвта й сякаш вреше и я изгаряше, докато течеше из вените й. Демонът от утробата й се бе завърнал в съня й и сега я измъчваше с пожари и отвътре, и отвън.
Мобилизирайки всичките си сили, тя все пак успя да изкрещи, надявайки се някой слуга да я чуе и да й се притече на помощ. Обаче едва бе сторила това и видя как горящата завеса на входа започва да се разпада, а зад нея стои Мишани, която я разкъсваше с дълго заострено копие, част от украсата на коридора. Когато и последното горящо парче падна на пода, една от слугините тутакси изля цяло ведро сапунена вода на земята, превръщайки пламтящите късове в черна каша. Прикривайки лице с ръка, Мишани извика на приятелката си и Кайку се втурна към нея. Дългокосото момиче веднага я издърпа в коридора, а навсякъде из къщата се разнесоха викове, докато слугите тичаха да донесат още вода.
Кайку тъкмо щеше да прегърне своята приятелка, когато забеляза ужасения поглед, с който я дари слугинята, изляла ведрото с вода. Спасената от пожара девойка я изгледа смутено и в същия момент слугинчето потрепери и отстъпи назад, правейки знак против зло. На лицето на Мишани бе изписано каменно изражение. Тя веднага сграбчи китката на момичето, завъртайки лицето му към себе си.
— Ако ти е мил животът, няма да продумаш нито думичка за това — процеди господарката на дома с глас, натежал от заплахата. — Ако ти е мил животът, Йокада.