Дневникът на една нова рускиня

След „фрекен Бок“ влезе дребно девойче с дънки и средностатистическо нормално лице. Въздъхнах облекчено — това момиче ми допада, с него можем и да се сприятелим, сутрин да си пием кафето…

— Кандидатката е завършила курс за прислужнички — тържествено обяви мениджърката. — Можете да й зададете въпроси.

Прислужничка — това ни трябва. За нас с Мура иконом и прислужничка, а за Лев Евгенич и Сава Игнатич — камериерка и ординарец.

— Кажете колко копринени дрехи имате? — попита кандидатката. — Копринено бельо, блузки, пеньоари? Това е трудоемко гладене. Съгласна съм само в случай, че трябва да гладя не повече от три копринени предмета на ден.

— Нямам нищо копринено… — признах си с неудобство — Нося обикновени, удобни дрехи. Дънки, пуловери… черни… За нищо на света няма да си призная за скъсаната пижама!

— А как да ви сервирам храната? — попита кандидатката. — За обяда и вечерята е ясно — ще я сервирам според етикета. А закуската — и нея ли ще сервирам?

— Знаете ли, обикновено ядем в леглото от паничка, но по изключение може да ни сервирате и на вестник — изчурулика сладко Мура.

Кандидатката си отиде, не й подхождаме.

— Нямате ли някой по-обикновен? — попитах мениджърката. — Който да измие печката, да измете пода, да свари бульон… Пилешки, с фиде…

— Не — отвърна тя презрително, — това трябва да си го правите сами. Дължите триста рубли за огледа на канди датите.

— Хайде поне да отидем на кафе, щом така и така останахме без жена за вкъщи — предложи Мура, ние с момичетата пресякохме улицата и се оказахме в „Идеалната чаша“.

Мура си поръча горещ шоколад и си говореше сама, ние с Альона ядохме пасти, а Олга пи кафе еспресо с особен израз на лицето, който ни напомняше кой именно е първи по важност днес поради нестабилния си професионален и личен живот.

— Никой не предлага постоянна работа, пиша рецензии за разни списания като луда, плащат малко — с трагичен тон ни съобщи Олга, — а Димочка има нужда от нов фотоапарат, иска да се занимава с фотография…

— Не лъжи, свои хора сме — каза Мура.

Тя често води с Олга дълги телефонни разговори, а после не казва за какво, върти очи и се прави, че е говорила с момче.

— Не лъжи — повтори Мура, — предлагат ти да почнеш като редактор във вестник, направо приемай, така ще имаш и стабилна заплата.

— Какво ти става?! — извиси глас Олга. — Не искам да седя в редакцията по цял ден, уморена съм и съм пред нервен срив. Вече две нощи не съм спала — така не ми се иска да ходя там… и изобщо, вече им отказах, успокойте ме. Правилно ли постъпих?

— Правилно. Ако не ти се работи, защо да се мъчиш — съгласи се Мурка и Олга веднага се успокои.

Сега Олга ще отвори дума за личния си живот. Всичките й проблеми произтичат от това, че в живота й има двама мъже — Димочка Лежащия и шофьорът Вася Абонамента. Олга съвсем не е толкова лекомислена, просто личния й живот е пряко свързан с положението й в професията. Ако всичко е наред с работата и парите, Олга по цели нощи обсъжда с Лежащия философските проблеми на неговото съществуване, а в смутните времена без определено занимание настъпва времето на Вася Абонамента. (Олга ще се обиди, ако разбере, че го наричаме така.) Олга е много недоволна от Вася, защото: