Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Нямаше намерение да се привързва към нея или дори да я направи своя любовница. Беше свикнал да бяга от жените, не да бяга след тях. Засега не успяваше да излезе наглава с Офелия. Тя не искаше да имат нищо общо и предпочиташе да се държи настрана от него. Ласките, с които неволно я беше обсипал, изобщо не бяха променили това. Тази жена поне можеше да му даде някакъв знак, че желае лично него, не да казва, че всеки би свършил работа за проклетата й проверка.
— Съжалявам за снощи — обади се тя зад гърба му. — Просто не разсъждавах.
Потънал в мисли, той не беше забелязал кога се е прибрала. Обърна се и видя как тя изтупа снега от палтото си, метна го на един стол и се приближи до камината.
— Няма нищо. Изчисти ли хубаво ботинките си? Краката ти трябва да са на топло.
— Да. Много ме бива да тъпча с крака.
— Представям си.
Тя го погледна, но реши да не обръща внимание на тона му. Протегна ръце към огъня. Днес носеше рокля, която той не бе виждал. С дълбокото си деколте и буфан ръкави тази рокля беше по-подходяща за лятото. Но повечето млади жени, които познаваше, се обличаха така, защото през зимата къщите обикновено бяха добре отоплени, а те рядко излизаха навън. Светлолилавото подчертаваше прелестно розовите й страни, чийто цвят без съмнение се дължеше на разходката й. Роклята й отиваше, въпреки че може би беше малко стегната в бюста. Рейфиъл простена наум. Имаше чувството, че всичките му помисли към нея вече са сексуални.
Отиде да затвори вратата, която тя беше оставила отворена.
— Нуждаем се от усамотение? — подхвърли тя.
— Не, просто не искам да изстудявам салона. — Да, обаче в главата му се въртяха разни неща, за които бе необходимо усамотение, а фактът, че леля му нямаше да слезе през следващите няколко часа, щеше да им го осигури. — Изглеждаш ми премръзнала.
— Ами така е, благодаря. — Тя седна на близкото канапе. — Пропуснала съм изпращането на сестра ти.
Той прекоси салона и се настани до нея.
— Не, не си. Тя си тръгна набързо, без да се сбогува с никого. Как е приказното ти спокойствие днес? Още ли те владее?
Тя го погледна любопитно, но все пак отговори:
— Да. Започвам да мисля, че си сбъркал, че ще се задържи завинаги.
Той сви рамене.
— Твърденията ми едва ли са непогрешими.
— Каква програма си ми подготвил?
— Нека днес бъде ден без лъжа.
Офелия моментално се начумери.
— Това ще рече, че си ме лъгал. За какво?
— Точно обратното, драга. След като ти си призна, че нямаш нищо против лъжата, предположих, че ти си ме лъгала.
— Предположението ти е невярно. Реших, че единственият ми шанс да се измъкна оттук е да говоря абсолютната истина.
— Както става ясно, дори това може да бъде лъжа. Откъде да знам дали ми казваш истината? Веднъж поела по пътя на безчестието, никой не може да ти вярва. Не го ли разбираш?
Тя изрично се усмихна:
— Виждам, че се опитваш да ме провокираш. Добър опит, но няма да стане.
Така ли беше наистина? Всъщност това беше чудесна идея, въпреки че Рейфиъл настоя:
— Просто ти изтъкнах един разумен довод.
— Да, да, напълно съм съгласна. Но нали разбираш, прекарала съм по-голямата част от живота си в недоверие. Веднъж повярваш ли, че никой не е откровен с теб, дори майка ти и баща ти, вече не се интересуваш дали околните ти вярват или не. Това просто няма значение. Каквото повикало, такова се обадило.
— Наистина ли смяташ, че истината няма значение?
Офелия поруменя.
— Понякога сигурно има значение. Както сега. Наистина реших, че откровеността е единственият правилен начин на действие с теб, но за да бъда честна, ще кажа, че не се сетих с каква лъжа да си послужа.
Той не можа да сдържи смеха си. Понякога тази жена беше твърде пряма. Но тя наистина го изненада, като остана сериозна.
— В ситуацията няма нищо смешно. Освен това ще ти кажа, че не е лесно да си напълно честен, когато си свикнал да…
— Нараняваш хората с лъжите си?
Тя ахна и го изгледа яростно.
— Ти си двуличник! Мамиш и заблуждаваш с непринудената си шеговитост, за да забиеш нож в гърба на човека. Не мога да повярвам, че се оставих да ме замаеш със сладки приказки.
— Значи вече не си толкова спокойна?
— Не, проклет да си!
— Хубаво — каза Рейфиъл и я придърпа в скута си.
ДВАЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Гневът й се завърна с потресаваща бързина. Сякаш плътната завеса, изтъкана от собствените й заблуди, се беше разтворила ненадейно, а сред публиката седяха всичките й горчиви емоции и аплодираха, а тя не можеше да се скрие от тях. Това вбеси Офелия, която насочи гнева си към подстрекателя, който беше разтворил завесата.