Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Когато се върна, Коул беше изчезнал. Алена трескаво взе да се озърта. Къде, по дяволите, се беше заврял? Повика го тихо, но не получи отговор.
Когато мина край бъчвата за вода, тя се сблъска с него в полумрака. Той се олюля и падна върху нея с цялата си тежест, така че и двамата изгубиха равновесие и цопнаха в голямата бъчва. Коул лежеше върху Алена. Тя вече си мислеше, че ще я удави, но най-сетне тялото му се претърколи встрани. Тя излезе на повърхността и пое дълбоко въздух. С проклятия се измъкна от водата, хвана го за краката и го издърпа. Хвърли бърз поглед към прозореца на Роберта и се убеди, че още не свети. В стаята на Дулси, която се намираше над конюшните, също нищо не помръдваше.
С препъване и залитане те се насочиха към задния вход на къщата. В кухнята Алена остави Коул върху един стол и се запъти да донесе няколко топли одеяла. Набързо сложи голям казан с вода върху печката, след което вдигна Коул от стола, преметна едната му ръка през раменете си и се заклатушка с него към стълбите.
— Не вдигайте шум! — изсъска тя. — Ще ви отведа горе в гостната, там ще сте на сигурно място. Не мога да ви оставя в конюшнята, защото вуйчо Ангъс ще си помисли, че сте крадец, и ще ви застреля.
Тя почти трябваше да носи Коул по стълбите нагоре, макар че беше два пъти по-тежък от нея. Но успя, стиснала зъби и събрала всичките си сили. Гостната беше разположена на другия край на коридора, недалеч от спалнята на Роберта, ала на сигурно разстояние от стаята на родителите й. Луната светеше толкова ярко, че Алена реши да не пали лампа. Справяше се и така. Коул се свлече на леглото. Алена благодари на небесата, че точно в този миг един облак закри луната, и набързо съблече мокрите му долни гащи. След като го зави, тя каза с тъжна усмивка:
— Веднъж и вие да не ми четете конско, янки.
Затвори тихо вратата след себе си. Светкавично си приготви баня в кухнята и уморено се отпусна във ваната. Усещаше се абсолютно изнемощяла, всички сили я бяха напуснали, беше вече безчувствена към всякакви страдания и грижи.
Тя бавно разтри пяната на ароматния сапун по кожата и косите си. В този момент й беше безразлично, дали Коул щеше да разкрие тайната й или не. Струваше й се, че до сутринта има цяло вечност. Накрая излезе от ваната, нахлузи нощницата си и окачи мокрите си дрехи до печката да се сушат. В къщата цареше гробна тишина. Среса косите си и с болка в ставите се качи по стълбите. Луната хвърляше ярка светлина в стаята й. Предположи, че е малко преди полунощ, но не беше сигурна. Тя уютно се сви в леглото си и веднага заспа дълбоко.
Трябва да бяха минали около два часа, когато се събуди от глухия удар на падащ предмет. В съседната стая вероятно някой се търкаляше по пода, веднага след това някакъв мъжки глас изруга приглушено.
— Този глупак ще събуди Роберта — промърмори Алена уплашено и скочи от леглото. Набързо облече пеньоар над нощницата си и на пръсти се измъкна от стаята. В коридора нямаше никой. Притича боса до гостната и се вмъкна вътре.
Когато видя Коул Лейтимър, тя изруга наум, спомняйки си, че е облечена в женски дрехи. Явно не беше вече толкова пиян, колкото си мислеше тя. Стоеше до леглото и се мъчеше да запали газената лампа. Лунната светлина нахлуваше иззад спуснатите завеси и изпълваше стаята с млечнобяла светлина. Макар че беше още полузамаян, Коул усети присъствието на жена, която стоеше в рамката на вратата. Изведнъж разбра неудобството на положението си. Всеки миг можеше да се намери лице в лице с някой побеснял съпруг или разгневен баща, който се страхува за честта на дъщеря си. Между другото, жената наистина беше млада.
— Ммм — премлясна той и наум прокле натежалия си език. — Опасявам се, че се натрапвам.
Алена знаеше, че не може да се измъкне. Трябваше да намери възможно най-безболезнения начин да оправи положението. Старите Крейгхъг можеха да се приберат всеки момент. Алена си представи какво щеше да се случи, ако завареха голия янки да се мотае из къщата им. Изглежда, Коул беше напълно объркан. Алена се възползва от този миг и скрои бързо план.
— Искате вече да си тръгвате ли, капитане? Но нали обещахте, че ще останете цялата нощ — каза меко тя, като се засмя гърлено. Умело имитираше небрежната дискретност на опитна куртизанка. Гласът й беше сладък като мед и безкрайно гальовен. И в тази роля щеше да го подведе, както и в ролята си на невъзпитано хлапе. Все пак беше благодарна, че в полутъмната стая не виждаше добре голото тяло на Коул. Иначе вероятно играта щеше да завърши с това, че тя уплашена щеше да избяга в спалнята си.