Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Някога, навярно преди век, Шимейн беше убедена, че не съществува по-хубав мъж от нейния годеник. И наистина, никой не можеше да оспори нито съвършенството на аристократичните му черти, нито красотата на черните му, искрящи очи. Не случайно когато узна за предложението му за брак, майка й, която до този момент винаги бе вярвала твърдо в здравия разум на дъщеря си, беше изказала опасение, че между Морис и Шимейн съществува по-скоро силно физическо привличане, отколкото дълбока и всеотдайна любов.
По-късно Камий пак бе изразила съмненията си, че дъщеря й си е загубила ума заради великолепната външност и високото обществено положение на маркиза. Шемъс О’Хърн, от своя страна, въпреки избухливия си и опърничав нрав, обикновено се вслушваше в думите на своята съпруга. Двамата дълго се въздържаха да дадат благословията си за годежа, умолявайки Морис да проумее, че единственото, което искат, е Шимейн да осъзнае какво я очаква като маркиза. Морис бе проявил разбиране към тяхната загриженост и без колебание ги бе уверил, че изпитва пламенна любов към дъщеря им и че ще стори всичко възможно, за да я направи щастлива. И все пак трябваше да мине повече от месец, преди родителите й най-после да склонят да дадат съгласието си за сватбата, и то след безкрайните уверения на Шимейн, че не познава и не би могла да срещне и в бъдеще нито един мъж, който да се сравнява по достойнства с Морис дьо Мерсер.
Всичко това се бе случило преди осем месеца в Англия!
Сега обаче и времето, и мястото бяха различни!
Много неща се бяха случили от онзи прекрасен, слънчев лондонски ден, в който Морис я бе помолил да стане негова съпруга. Шимейн вече не беше някогашната богата и безгрижна млада лейди, а робиня, собственост на един заселник от колониите, който се трудеше от зори до мрак, за да реализира себе си и своите мечти!
Тя се помъчи да извика в съзнанието си благородния образ на своя годеник, но всичките й усилия останаха напразни. Трябваше обаче да мине доста време, преди да осъзнае, че причината за това се корени най-вече във факта, че току пред очите й е друг един образ — този на загорелия от слънцето, мускулест и красив господин Торнтън.
Гейдж затвори книгата със сметките, пъхна перото в мастилницата и се изправи. Сетне взе в ръка една от запалените свещи, изгаси останалите и тръгна към Шимейн, която припряно сгъна ръкоделието си.
— Това ще ти трябва, за да се качиш до горе — каза той, като й подаде свещта. — В сандъка до леглото има юрган, в случай, че ти стане студено. Докато ти разтребваше в кухнята, опънах въже над парапета и окачих на него парче платно. Ако искаш да не се вижда нищо, трябва само да го дръпнеш.
Шимейн му поблагодари, пое свещта и със смутено изражение проследи как господарят й взема един фенер и се отправя към спалнята си след едно полугласно „Лека нощ“. В крайна сметка обаче не събра смелост да си признае, че е пропуснала да вземе от раклата на Виктория нощница, затова събра дрехите, които бе преправила, й тръгна към стъпалата.
Едва когато стигна до вратата на спалнята, Гейдж се сети за оскъдното облекло на своята прислужница и се обърна.
— Съжалявам, Шимейн. Съвсем забравих да те попитам дали не ти трябва още нещо от раклата на Виктория.
— Бих взела една нощница и някакъв халат, ако не възразявате, сър — призна свенливо тя. — Не се сетих за това днес следобед.
— Тогава ела и си избери. Няма защо да се притесняваш — кимна й той, обърна се и влезе в стаята.
Когато след няколко мига Шимейн го последва, господарят й вече беше отворил капака на раклата и преглеждаше съдържанието й. Като подмина една скъсана нощница, която лежеше най-отгоре, той бръкна по-надълбоко и накрая отдели настрана друга — тъкмо онази, която й се бе сторила най-хубавата. После избра още една, също от много добро качество и с прекрасна дантела, извади единствения халат, който успя да открие и подаде трите дрехи на прислужницата си.
— Но тези са прекалено хубави за една робиня — запротестира Шимейн, отказвайки да ги поеме.
Гейдж обаче ги тикна в ръцете й.
— Няма смисъл да ги оставяме да се похабят, Шимейн.
— Можете да ги запазите за новата си съпруга, когато се ожените повторно — каза тя, притиснала безпомощно купчината дрехи до гърдите си.