Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
В Барингтън обитаваха много призраци. Не беше се решавал да дойде тук и да се изправи срещу тях. Но Роби беше прав, настоявайки двамата с Клара да уредят тук своя дом. Ако бракът им можеше да има някакъв шанс, това трябва да стане тук, където го дебнеха демоните, които му внушаваха недоверие. Ако я желае достатъчно силно, ако иска да изпита щастието, за което бе копнял цял живот, трябва да се справи с Барингтън. Ако се провали, ще знае поне, че нищо не може да се пребори с миналото и ще отпрати Клара. В Пеъруд тя ще познае щастието и сигурността, които не може да й даде. А той ще остане в мрака заедно със своите призраци.
Позволи мълчаливо на един слуга да му помогне да свали сватбения костюм и да се преоблече за вечеря. Останал отново сам, седна до малкото писалище, принадлежало някога на баща му и си помисли колко малко се е променила всъщност къщата. Бяха заключили Барингтън преди години. Преди четиринайсет години. И въпреки промените, направени от Клара, къщата си бе останала все същата — сякаш не беше спала със съня на Снежанка.
Както и другите мебели, писалището беше полирано до блясък. Той отвори горното чекмедже. Празно, както очакваше. След смъртта на родителите на Люсиен секретарят на Роби беше прегледал всички документи. Важните бяха подредени, останалите качени на тавана. Помнеше, че Роби го попита дали би желал да ги пренесат в Манинг хаус, но Люсиен само поклати отрицателно глава. Тогава не беше в състояние даже да изговори „не“.
Собствените му документи бяха сложени в дървени сандъчета. Клара предложи да възложат на някой слуга да ги подреди, но Люсиен не се съгласи. Щеше да го направи сам. Никой не биваше да се докосва до личните му вещи.
Люсиен отвори сандъчетата, седна на дебелия килим и се залови да преглежда документите, като се стараеше да открие такива, които са очаквали само днешния ден, за да бъдат извадени отново на бял свят.
— Свободна си, Берти.
Клара едва позна собствения си глас. Слугинята направи реверанс и излезе послушно от стаята. Тя беше нова, както повечето слуги в къщата и Клара изпита някакво странно притеснение. Какво ли щеше да си помисли за господарката на дома? Какво ли мислеха всички те за самата къща? Клара прекара седмици наред в усилия да я направи топла и уютна, но беше сякаш невъзможно. Къщата приличаше по-скоро на музей, отколкото на семеен дом, и беше толкова странно тиха. Дори по време на вечерята, когато двамата с Люсиен се помъчиха да поддържат някакъв разговор, си остана тихо. Празнотата на къщата, нейната самота сякаш хвърляха сянка над тях. Слугите сигурно имаха същото усещане.
Колко различно беше тук в сравнение със Сейнт Дженивиъв. Колко различна беше онази къща, която Клара познаваше толкова добре. С течение на времето всичко ще се промени, каза си тя, трябва първо те двамата с Люсиен да свикнат тук. Докато се появят деца и изпълнят къщата със смях, възгласи и веселба. На Люсиен тишината сякаш не му правеше впечатление, напротив, изглеждаше напълно доволен и със сегашното положение, като че ли не беше очаквал нищо друго от Барингтън.
Кой знае, може въпреки това да е очаквал, каза си тъжно Клара. Докато правеше промени, тя непрекъснато мислеше за неговите спомени. Веднъж й бе разказал, че тя, Роби и неколцина чиновници са единствените, които знаят истината за смъртта на неговите родители, но дори това, че знаеше истината, не й подсказа как да се държи със своя съпруг. Познаваше го все още твърде малко, за да го разбира.
Най-смущаващ беше за нея фактът, че той така силно я желае. Беше загадка, след като мъж с чудесната външност на Люсиен, сигурно можеше да има всяка жена, която поиска.
Надяваше се, че той ще бъде търпелив, когато я превръща в своя съпруга. Нейната майка смяташе, че това е задължение на всеки мъж. В това отношение Клара се боеше малко от Люсиен, защото вече се бе случвало да е подчертано зловещ. Все пак никога не я е наранявал истински, каза си тя. Дори онзи следобед, когато я свари да се смее с конярчетата, побесня и реши да й даде урок, той не й причини болка. Да, сигурно се е почувствал унизен, защото с целувките си на опитен мъж я накара да го желае и тя наистина се усети като проститутка, за каквато той упорито я смяташе. И все пак, в мига, в който я натисна в купата сено, той стана нежен. Милувките му бяха на влюбен, леки и нежни и тя беше направо омагьосана. Едва по-късно отново се разгневи, най-вече защото не можа да контролира начина, по който да се държи с нея, въпреки че не свали нито една дреха. Така този следобед и двамата си научиха урока.