Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Сега обаче най-важната задача беше да си възвърнат замъка и да си осигурят добро убежище. Втората крачка на Мартин щеше да бъде да принуди княза да водят преговори. Ако събереше достатъчно свидетели — а той можеше да го направи, — Мартин щеше да ги представи на владетеля и да бъде реабилитиран. Имаше достатъчно рицари, които се бяха сражавали заедно с него в Светите земи и щяха да дадат показания в негова полза. Но докато е принуден да се крие като престъпник в далечната руина, със сигурност нямаше да се намери дори един рицар, който да застане на негова страна.
Един-единствен човек споделяше вярно тежката съдба на Мартин. Рудолф и сега следеше внимателно работата на ковача и често му даваше указания или искаше промени — и още по-често хвалеше работниците! Това беше начинът на Рудолф да общува с хората, затова всички го обичаха. Мартин се ухили и се обърна към малкия си паж.
— Е, Якоб, сигурно си развълнуван? Скоро ще влезеш в първата си битка!
— Не съм развълнуван, но съм много горд — отговори слабичкото момче, ала нервно блуждаещите очи го издадоха.
Мартин избухна в смях.
— Не се притеснявай, няма да е много страшно. Ще завладеем замъка с един удар, обмислил съм всичко много внимателно. Докато Гундрам и хората му пиянстват и се бият за ръката на принцесата, ние ще си върнем онова, което ни принадлежи по закон.
— За мен е чест да ви помогна в това начинание, господин рицарю — изрече с твърд глас Якоб и Мартин знаеше, че момчето говори искрено.
— Как стои въпросът с конете? — попита загрижено той.
— Нямаме проблеми, господин рицарю! Конете са добри, не са прехранени. Ковачът провери всички подкови и сложи няколко нови. Патрик и аз ги яздим всеки ден, аз да не станат мързеливи и сковани.
— Браво на вас! — похвали го Мартин и момчето се изчерви от радост. Мартин се наведе към него и зашепна съзаклятнически: — Обещавам ти, че щом си възвърнем замъка на дедите ми и князът ме реабилитира, ще организираме голямо празненство с музиканти, танцьори, фокусници, търговци и десетки красиви цигански момичета — и всичките ще са за теб!
Якоб се изчерви още по-силно и засрамено сведе глава към земята.
— Смущавате ме, господин рицарю!
— Няма от какво да се срамуваш. Ти си мъж, Якоб, а мъжът харесва хубавите момичета. Да знаеш от мен, че ако ги нямаше жените, светът щеше да е с един хубав грях по-беден!
Мартин продължи пътя си, докато Якоб побърза да се върне при конете. Рицарят бе забелязал червената рокля на Констанца. Тя помагаше на жените да опаковат храните, които щяха да вземат със себе си на похода.
Мартин се наведе над нея, ощипа я шеговито по дупето и огледа неодобрително дългите редици сушена риба на масата.
— Хората ми ще умрат от жажда!
Констанца се обърна към него и избухна в смях. Поднесе му малък мях за пиене и заяви:
— Погрижили сме се за всичко, господин рицарю. — В следващия миг в очите й се появи страх. — Кой знае какво ни очаква… — пошепна тя.
Мартин я издърпа настрана, защото не искаше никой да чуе думите му.
— Няма от какво да се боиш. Жените ще останат тук и ще се скрият. Естествено ще оставя няколко мъже да ви пазят.
Констанца поклати глава.
— Не ме е страх за нас. По-добре вземи всички мъже. Ние ще се грижим сами за себе си и при нужда ще се защитаваме със зъби и нокти. Страх ме е за теб.
Той я целуна по носа и опря чело в нейното.
— Все още знам как да се бия, хубавице, хората ми също знаят. Справедливата цел на нашата борба ще ни даде силите, от които имаме нужда, за да победим.
— Знам. Разбирам, че е егоистично от моя страна да мисля по този начин. Но имам само теб на света. Не бих понесла, ако ти се случи нещо лошо.
Мартин притисна главата й до гърдите си.
— Аз няма да те напусна, Констанца, каквото и да се случи. При мен си на сигурно място. Винаги ще се грижа за теб.
Тя изтри бързо сълзите от очите си и се засмя.
— Пак съм егоистка. Преча ти да си вършиш работата и оставям жените да се оправят сами. — Обърна се и се запъти обратно към кухненската маса, но Мартин хвана ръката й.
— Констанца?
— Да?
— Благодаря! — Той се наведе и я целуна.
Тя отговори на целувката със свойствения си темперамент. Мартин я проследи с поглед, въздъхна и побърза да промени посоката на мислите си. Имаше още много работа, докато подготви нападението. Трябваше да обсъди стратегията с Рудолф и другите въоръжени мъже. Възнамеряваше да нападне изненадващо замъка, докато Гундрам не се беше завърнал. Всички мъже познаваха отлично местността и щяха да се възползват от защитата на мрака, за да осъществят опасното дело.