Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Изабела и Матилда лежаха прегърнати на коравия нар. Бяха прекарали ужасна нощ, изпълнена със страх. Единствената им утеха беше, че имаха до себе си човешко същество, с което да споделят страха и самотата. Докато се взираше напрегнато в мрака, Изабела отново и отново преживяваше ужаса от случилото се през последните часове. Защо я бяха хвърлили в този затвор? Какво престъпление беше извършила, та се отнасяха с нея като с престъпница? Тя беше дъщерята на княза! Последните дни бяха изпълнени с вълнения и нови впечатления: празникът на певците с многото непознати хора, песента на рицаря Михаел, която се бе превърнала в истина, пъстроцветният турнир, при който един рицар загуби живота си, а много други бяха ранени, гневът на Гундрам от отказа й да го направи свой съпруг — и коварното убийство на Гунила! Изабела трепереше. Тук ставаше нещо извън знанието й, извън способността й да възприема! Кой би имал интерес от смъртта на тази красива жена, която никому не беше сторила зло? Да, открадна, но това не беше причина да я убият! Кой беше убиецът й? Гунила се готвеше да каже нещо, когато стрелата от арбалета сложи край на живота й. Кой имаше интерес от сандъчето на майка й, ако Гунила не го е искала за себе си? Какво имаше в него? Изабела се размърда неспокойно на коравата постеля. Каква тайна криеше замъкът на баща й?
Вратата на затвора се отвори и двете момичета скочиха уплашено. Старият надзирател, който снощи ги бе заключил тук, влезе в помещението със свещ в ръка. Зад него се появи масивната фигура на Гундрам и двете се отдръпнаха към стената.
На светлината на лоената свещ съзряха с ужас, че в средата на помещението зееше дупка, покрита с решетка. Под нея сигурно се намираше страшната яма, в която спускаха затворниците, за да не видят никога вече слънчевата светлина. Гундрам забеляза погледите им и се ухили.
— Всъщност би трябвало да ми благодарите, че имам специално отношение към вас, скъпа Изабела — изрече подигравателно той.
Матилда сякаш не съществуваше.
— Специално? — повтори презрително Изабела. — Как смеете да ми говорите така? Забравяте кой стои пред вас.
— О, не съм забравил! Вие сте скъп трофей и ви уверявам, че ще съумея да принудя упорития ви баща да се съгласи на женитбата ни.
— Оставете баща ми извън играта, Гундрам! Той не ви е сторил нищо. Аз, аз ви заявих, че няма да стана ваша жена.
Гундрам поклати глава.
— Господ знае откъде ви е хрумнало, че имате право сама да изберете съпруга си. Никоя жена няма това право. Омъжват ги бащите им.
— Ще се омъжа само за човек, когото обичам — отсече остро Изабела.
Гундрам се изсмя грубо и принцесата потръпна като от удар.
— Ама че глупост! На това ли ви научиха в манастира? Или през краткото време, откакто се върнахте от свърталището на онези стари врани, вече сте имали друг мъж?
— И ако е така? — изсъска ядно Изабела.
За момент Гундрам смръщи чело и видът му стана страшен.
— Все ми е едно — изрече след малко той и й обърна гръб.
Изабела остана смаяна от равнодушието му.
— Как така ви е все едно? — попита с треперещ глас тя. — Нима това не е причина да ме пратите обратно при баща ми?
— Това ли искате? — извика развеселено той. — Избийте си тази идея от главата, чувате ли! Вие сте моя пленница!
— И защо? Какво съм ви направила? Нямам нищо общо с убийството на сестра ви. Ако не се бяхте намесили, със сигурност щях да хвана убиеца и да го накажа. Защо беше това позорно отвличане?
— Смъртта на Гунила е втората причина, която още повече разпали гнева ми. Смятам да намеря убиеца и да го накажа, както заслужава. Но това стана във ваше присъствие, следователно вие също сте виновна и трябва да си платите. Надменността ви заслужава да подиша малко въздуха на затвора, за да се смири.
Той се обърна да си върви. Изабела скочи.
— Не смейте да ме държите повече тук! Аз съм принцеса и мога да очаквам по-различно отношение. Даже Ричард Лъвското сърце е имал право да се движи свободно, докато е бил пленник на Трифелс!
— Нима се сравнявате с Ричард Лъвското сърце? — попита подигравателно Гундрам. — Той струва хиляда пъти повече от вас. Вие сте златно пиленце, докато той е горд орел!
— О, значи сте го познавали добре?
Гундрам изпухтя презрително.
— Той е наш враг, но е недостижим. Никой не може да се сравни с него, най-малкото вие!
Вратата се затвори с трясък, ключът се превъртя в ключалката и момичетата потрепериха.
— Защо трябваше да го ядосаш така? — попита укорно Матилда. — Може би щеше да се смили над нас и поне да ни разреши да се движим свободно в замъка.