Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Бреме-ен, Бреме-ен, Бреме-ен.
Двете започнаха да се приближават, тръгнаха по стълбите, едното нагоре, а другото надолу. Бяха го хванали в капан. Нямаше врати, през които да избяга, можеше да тръгне само по стълбите и да мине покрай едното или другото чудовище. Осъзна, че са го причаквали. Бяха го оставили да си свърши работата, да вземе онова, което искаше, и го бяха обградили. Господаря на Магията беше планирал всичко, с намерението да разбере какво е толкова важно, че да принуди Бремен да се върне, какво съкровище, каква частица магия може да е тъй скъпоценна за него, че да рискува живота си. Разберете какво е това, беше им наредил Брона, а после го вземете от безжизненото му тяло и ми го донесете.
Бремен поглеждаше ту към едното, ту към другото създание. Някога друиди, тези изчадия сега бяха напълно безформени. Рейвъри, берсеркъри, същества, лишени от всичко човешко и превъплътени така, че да послужат на една последна цел. Трудно му бе да изпитва жалост към тях. Все пак са били все още хора, когато са предали крепостта и обитателите й. Имали са свободата да избират.
Но те трябва да са трима, сети се той внезапно. Къде е третият?
Шестото чувство и изострените му докрай инстинкти го подтикнаха да погледне нагоре точно когато третото същество се измъкваше от каменната ниша, в която се бе скрило, и се появи на стълбата. Бремен се хвърли настрани и то се срути на стълбите, чу се прашене на счупени кости. Но това не беше всичко. Съществото се надигна, безформена купчина със стърчащи зъби и нокти, и като крещеше и пръскаше слюнка се нахвърли върху друида. Бремен реагира инстинктивно и използва защитата на Друидския огън, който погълна чудовището в синя пелена. Но дори и сега то не спря. Продължи да се приближава, горящо, черната му четина пламтеше като факла, а кожата под нея започна да се бели и топи. Бремен отново го посрещна с огън, но вече беше изплашен, изумен, че изчадието продължава да се държи на крака. То се спусна към него и старецът се изви настрани, падна по гръб на стълбите и зарита отчаяно.
И тогава, най-сетне, силата на съществото започна да чезне. Краката му се подкосиха и то се срути, претърколи се към ръба на стълбището и изчезна от поглед — ярък пламък в мастилената тъмнина.
Бремен се надигна на крака, опърлен от пламъците и изподран от ноктите на чудовището. Другите двама нападатели продължаваха бавно да се приближават, с превзети стъпки, като дебнещи котки. Бремен се опита да призове магическата си защита, но беше изтощен от борбата с първото създание.
А другарите му като че ли знаеха това. Промъкваха се плавно към него, скимтейки нетърпеливо.
Бремен опря гръб в стената на стълбището и ги загледа.
В това време Кинсън и Марет се промъкваха тихо по коридорите на крепостта и го търсеха. Навсякъде лежаха мъртъвци, но от стареца нямаше и следа. Макар че трескаво се ослушваха и оглеждаха, те не доловиха присъствието му никъде. Тревогата на Кинсън нарасна. Ако в крепостта се криеше зло, което дебнеше натрапниците, то можеше да открие първо тях. Можеше да ги открие, преди те да са намерили Бремен, и той щеше да бъде принуден да им се притече на помощ. Или пък друидът вече сам бе паднал жертва, без те да го чуят? Може би бяха закъснели? Не трябваше да позволява на стареца да тръгне сам!
Вървяха покрай телата на войниците от Друидската стража, които бяха устроили последната си защитна позиция в края на стълбите на второто ниво на крепостта. Продължиха нагоре. Все още нищо не се появяваше. Стълбите водеха нагоре в тъмнината, сякаш безкрайни. Марет се бе притиснала към стената, за да има по-добра видимост към онова, което лежеше пред тях. Кинсън продължаваше да хвърля погледи назад, в случай че атаката дойдеше оттам. Лицето и ръцете му бяха лепкави от пот.
Къде беше Бремен?
Тогава нещо на горната площадка помръдна, леко просветна и се откъсна от сенките.
— Бреме-ен, Бреме-ен, Бреме-ен.
Те се спогледаха, после продължиха предпазливо напред.
Нещо се строполи на стълбите над тях, някакво тежко тяло. Беше твърде далеч, за да могат да го видят, но и достатъчно близко, за да възбуди въображението им. В мрака избухна син пламък. Прокънтяха писъци и се чу тупване на тела. Няколко секунди по-късно една пламтяща топка профуча от ръба на стълбището и прелетя покрай тях. Беше някакво полуживо същество, което се загърчи в агония, щом се удари в пода долу.
Забравили всякаква предпазливост, Марет и Кинсън се втурнаха напред. Зърнаха Бремен високо горе на стълбата, обграден от две отвратителни създания, които се приближаваха към него, едното от горната, а другото отделната площадка. Старецът беше окървавен, обгорен и очевидно бе останал без сили. Друидският огън струеше от пръстите му, но вече не можеше да възпламенява. Създанията, които се промъкваха към него, се наслаждаваха на ужаса му.