Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
6. Букв. „гуните се движат в гуните“ — действието представлява движение на гуните и се извършва независимо от личната воля на индивида: не е присъщо на същността на човека (параматмана). Гуните като сетивни обекти въздействуват на гуните в човека като сетивни органи.
7. Коментаторът Шанкара пояснява, че всеки проявява в настоящия си живот вътрешните тенденции, които представляват потенциални възможности, натрупани в кармичния процес през предишни съществувания. Всички хора, дори и най-мъдрите, се раждат по кармичния закон на пракрити и битието им протича по силата на този закон. Тъй като кармата се тълкува като обективна сила, нежеланието на индивида да следва действията, заложени в личната му природа, се оказва нелогично.
8. Тук е застъпено схващането, че допирът на външните сетива до сетивните обекти поражда желанията и нежеланията — този процес е обективен. Крайното желание на човека е привързаността, разбирана като любов, а силното нежелание — омразата. Те са продукт на ума (манас) — една от нисшите деформации на атмана — затова са пречка за стремящия се към атмана.
9. Букв. „от рода Вришни“’; Обръщение към Кришна.
10. Тук символичният смисъл на битката между Пандавите и Кауравите е посочен недвусмислено. На този етап от диалога между учителя и ученика врагът на Арджуна е раджас — един от недостатъците на неговата психика.
11. Букв. „бик сред Бхаратите“. Епитет на Арджуна.
12. Санскр.: кармайога.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
В различните издания тази глава има различни названия или „Йога за извършване на жертвоприношение на Брахма“ („Брахмарпанайога“), или „Йога на познанието“ („Джананайога“). Свързана е органически с трета глава. Ако в трета глава се разглежда проблемът за действието, неговата съвместимост с целта на крайното освобождение и необходимостта от действие за постигането на тази цел, то четвърта глава разглежда проблема за знанието като основа на човешката дейност.
Главата започва с думите на Кришна за традицията на йога, за чийто източник той сочи самия себе си. „Древната йога с времето е западнала“ — съобщава Кришна… Може би тези думи съдържат намек за съществуването и на други системи йога, или че тук се установява някаква традиция, подлежаща на изучаване. Във всеки случай думите предизвикват недоумението на Арджуна. Как е възможно Кришна да е предал учениетр за йога на древните мъдреци, на Вивасват и другите. Но Кришна обяснява, че става въпрос за неговите предишни съществувания, които той помни, докато Арджуна не знае своите. По-нататък следва изложението на теорията за аватарите, което се смята за първо и най-ранно от известните в индийската литература.
Въплъщавайки се, Ишвара показва своя образ по различен начин на различните съзнания…
Който се стреми към успеха на частните си цели — продължава Кришна, — той принася жертви на частните аспекти на божеството, „на други божества“, който търси Едното, принася жертви единствено на него. Ишвара не се свързва и не се опорочава от делото, тъй като той е творецът на света. Той е първопричината за всичко и наред с това — нетворец, защото онзи, който не подлежи на действието на кармата, не е свързан с делата.
Подобно противоречиво твърдение е характерно за „Бхагавадгита“, както и за цялата индийска философия, която не се страхува от противоречия — нещо повече: старателно ги разкрива. Тъй както делата не обвързват и не съблазняват Ишвара, тъй те не бива да примамват и обвързват тръгналия по този път. Действието и бездействието са труднодостижими и дори „сведущите“ се смущават от това. „Бхагавадгита“ различава действие, бездействие и изопачено действие. Кришна нарича пътя на действието „таен“, а мъдър — само онзи, който вижда [плода на] бездействието и [плода на] действието в бездействието. Пробудил се (буддха) нарича онзи, чиито начинания са освободени от страсти, чиито действия са изгорени в огъня на мъдростта. Този, който се е отказал от плодовете, не действува, дори да извършва действие, извършвайки го само телесно, той не греши (IV, 21)…
Онзи, който извършва действието като дълг, който е победи желанието и е доволен от постигнатото, стои над противоречията.Той се е освободил от кармичните връзки… След шлока 24 Кришна разяснява феноменологическото разнообразие на единното жертвено действие. То се разбира по различен начин от хората, намиращи се на различна степенна съзнанието (ср. V, 11 и IX, 20–31).