Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Е, да, всичко вървеше прекалено гладко — кисело отбеляза Хан. — Благодаря.
— Пак заповядай — многозначително отвърна Карде. — Знаеш, че винаги съм на вашите услуги.
— Чудесно. Знаеш ли, има още един проблем, с който искам да се заемеш.
— Винаги. В брой или по сметка?
— Имахме малък сблъсък с пирати при Ифигин — пренебрегвайки въпроса, рече Хан. — Доста многобройна паплач. Мъкнеха се на боен кръстосвач клас „Калот“, два корелиански крайцера и няколко изтребителя „Корсар“.
— Подготвили са се хората — съгласи се контрабандистът. — Но пък и само пълен глупак ще тръгне за Ифигин без достатъчно въоръжение.
— Най-странното е — продължи Хан, — че Люк усети клонинги на борда на кръстосвача.
Лицето на Карде не трепна, но очите му видимо помръкнаха.
— Така ли! — възкликна той. — Какъв вид клонинги?
— Не каза — отвърна бившият му колега. — Чувал ли си за пирати, които използват екипажи от клонинги?
— Не помня такова нещо — отвърна търговецът на информация и замислено поглади брадата си. — Може да са останали от голямата имперска офанзива отпреди десет години. Върховният адмирал Траун имаше възможност да произведе доста в планината Тантис.
— Но какво правят при пиратите? — попита Соло. — Според теб Империята не би ли ги задържала за себе си?
— Така е — съгласи се Карде. — Но може имперските хора да са решили, че им е по-изгодно да ги дадат под наем на пиратите като съветници или десантчици в замяна на разузнавателни данни или дял от плячката.
— Възможно е — призна Хан. — Възможно е и някоя пиратска шайка да е открила собствен източник на клониращи цилиндри.
— Е, да — неохотно се съгласи контрабандистът. — Има вероятност и така да е.
— Какво ще правим?
— Ще трябва да видя как стоят нещата — повдигна едната си вежда търговецът на информация. — В брой или по сметка?
Хан затвори очи. Решеше ли, че Карде е на път да извърши благородна постъпка, контрабандистът винаги бързаше да му напомни, че връзката му с Новата република е строго делова.
— Добре де — каза Соло. — Какво може да те привлече на наша страна?
— Теб какво те накара да изоставиш безгрижния живот на независим търговец?
— Лея — отговори Хан.
— Естествено — сухо каза Карде. — Тя, разбира се, няма сестра…
— Поне аз не знам да има — отвърна някогашният му колега. — Но пък със семейство Скайуокър човек никога не знае.
— Няма да примирам в очакване — каза Карде. — Нека да е по сметка. Сумата ще уточним по-късно.
— Ти си слънчице.
— Така си е — отвърна контрабандистът. — На теб ли да докладвам или на Люк?
— По-добре на мен — каза Хан. — Може и да не успееш да се свържеш с Люк. Замина на кратка научна експедиция.
— Гледай ти! — намръщи се Карде. — И след кого е хукнал, ако смея да попитам?
— След шайката Каврилу. Получи от разузнаването на Новата република координатите на едно тяхно убежище, астероиден пояс в системата Каурон. Отиде да хвърли едно око.
— Сигурно е късно да го повикаме обратно?
— Сигурно — потвърди Соло. — Но ти не се тревожи за Люк, той може да се грижи за себе си.
— Не се тревожа за това — отхвърли страховете му Карде. — Току-виж се уплашили и се заврели някъде, където няма да можем да ги намерим.
— Е, ако са толкова плашливи, едва ли сами представляват особена заплаха — предположи Хан.
— Може и така да се погледне на нещата — каза Карде и замълча за миг. По лицето му сякаш премина сянка. — Като заговорихме за Люк, как е той?
Хан се взря в лицето на контрабандиста, опитвайки се да разтълкува внезапната промяна на изражението му.
— Според мен е добре — внимателно отвърна той. — Защо?
— Напоследък Мара е прекалено нервна и по-докачлива, след като попаднахме на Лея на Уейланд. Не зная дали това няма нещо общо с него.
— Странно, че заговаряш за това — потърка Хан замислено брадичката си. — Последния път, когато му споменах за Мара, имах същото чувство за Люк. Може ли да е съвпадение?
— Не е изключено — отговори търговецът на информация. — От друга страна, и двамата много добре владеят Силата. Може би долавят нещо назряващо.
— Може би — съгласи се Хан. Но това не обясняваше другите неща, които Люк усети на Ифигин. — Дали не усещат клонингите?
— Нищо чудно — сви рамене Карде. — Ще поговоря с нея. Май няма да е зле двамата да се срещнат.
— Да, мина време от последния им разговор — съгласи се Хан. — Аз също ще се опитам да поприказвам с Люк, щом се върне.