Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Херцогът се вкамени.
— Жената, която са оскърбили, е била Никол Шелтън?
— Да. Познаваш ли я?
Той се размърда неспокойно. Значи не е напуснала града.
— Никълъс Шелтън ми е съсед, откакто купих Чапман Хол. Вечерях с него и семейството му точно преди да тръгна за Лондон.
— Е, тя беше много наранена от случилото се. Сигурна съм, въпреки че тя е много горда и се помъчи да го скрие, милата. Казах на Стейси колко съм разочарована от нея.
Херцогът се покашля. Беше притеснен не само от разговора, а и от собственото си поведение и от скритите си помисли, засягащи обекта на разговора. Едва снощи Никол Шелтън го бе тласнала до ръба на неконтролируемата ярост. Едва снощи се бе разминал на косъм с това да я сграбчи в обятията си и да утоли дивата си жажда. След всичко, което се бе случило помежду им, му се струваше дяволски нередно да обсъжда Никол Шелтън с годеницата си.
— Стейси трябва да бъде смъмряна от време на време. Щом няма да се видим довечера, ще отложим ли вечерята за утре?
Но защо не е напуснала Лондон? Все още ли възнамерява да го съблазни и да го раздели с Елизабет?
— Би било чудесно. Ейдриън, доколкото разбирам, Никол не е добре дошла във висшето общество. Мисля, че това е дяволски несправедливо, особено сега, когато най-после се е решила да дойде в Лондон.
Херцогът замълча. Дръзнеше ли да се замисли над този въпрос, щеше да се наложи да признае, че самият той смята това за несправедливо, нещо повече — че не одобрява да оскърбяват Никол Шелтън заради един отдавна потушен скандал. Не искаше обаче да обсъжда този проблем, не и с годеницата си, защото считаше, че би било много неприлично да защитава Никол.
— Животът рядко е справедлив.
— Не говори така! Аз ще я поканя да се присъедини към нашия поетичен кръжец и ще се погрижа всички да я приемат.
Херцогът се намръщи. От една страна това, което искаше да направи Елизабет, бе благородно и правилно, но от друга се ужасяваше от мисълта годеницата му да се сприятели с Никол Шелтън.
— Елизабет, може би утре ще бъдеш на по-друго мнение. Доколкото успях да забележа, лейди Шелтън е силна жена и няколко злостни клюки едва ли ще я съкрушат.
— Твърдо съм решена, Ейдриън — заяви Елизабет. — Тя има нужда от приятели като мен, това е повече от очевидно. И аз ще бъда нейна приятелка.
За миг Ейдриън затвори очи. Нима бе възможно цялото това кълбо да се заплете още повече? Никол няма, не може да приеме предложението на Елизабет за приятелство, нали? И защо още е в Лондон? Заради него? Знаеше, че би трябвало все още да й е ядосан, ала не беше. Гневът му бе стихнал още снощи. Всъщност, ако трябваше да бъде честен пред себе си, новината, че не си е заминала, го изпълваше с ликуваща възбуда.
И с ужасяващото предчувствие за обреченост.
10
Никол остана шокирана, когато на следващия ден получи написана с красив почерк покана от Елизабет да се присъедини към нейния поетичен кръжец идната вечер у маркиза Стафърд. Реджина я погледна любопитно; двете сестри пиеха чай със сладкиши в зеления утринен салон.
— Какво е това? — попита тя.
Никол обърна поканата, все още неспособна да повярва, че е за нея.
— От Елизабет Мартиндейл е. Кани ме да се включа в някакъв поетичен кръжец.
Реджина отиде да седне при нея.
— Трябва да отидеш. Колко мило от страна на Елизабет.
Никол внимателно остави поканата настрана. Сърцето й биеше силно.
— Защо ме кани? — възкликна тя. — Та тя едва ме познава. — В същото време си мислеше: „Каква ирония!“ Единствената дама в Лондон, която й предлагаше своето приятелство бе не друга, а тъкмо годеницата на мъжа, в когото беше влюбена.
— Защото е много мила. Несъмнено знае, че не познаваш никого тук и се опитва да те включи в своя кръг.
— Добре ли я познаваш?
— Приятелки сме. Върви, Никол — настоя Реджина. — Трябва да завържеш приятелства тук.
Никол замълча. Нямаше как да обясни на сестра си защо е невъзможно да се присъедини към поетичния кръжец на Елизабет, дори да иска, а тя определено не искаше.
Внезапно Реджина погледна стенния часовник и подскочи.
— О, трябва да се преоблека! Тази сутрин лорд Хортънс ще ме води на разходка с колата си! — И тя побягна към стаята си.
Дори това поредно доказателство, че сестра й все още е увлечена по презрения Хортънс не можа да разсее Никол. Погледът й отново се спря на поканата. Знаеше, че зад нея не се крият никакви задни мисли. Знаеше го, макар че бе срещала Елизабет само веднъж. Както бе казала Реджина, Елизабет просто беше мила.