Време на презрение

— Благодаря, скъпа, но аз нямам нужда от това. Наистина.

— Ах, знам. В училище винаги завиждах на кожата ти. Богове, колко години изминаха?

Йенефер се направи, че се покланя на някого от минаващите покрай тях. Сабрина се усмихна на вещера и изпъчи онова, което не можеше да се скрие от черната рокля. Гералт преглътна отново, стараейки се да не гледа прекалено нахално в розовите зърна на гърдите й, прекалено явно стърчащи изпод прозрачната тъкан. Погледна плахо Йенефер. Магьосницата се усмихна, но той я познаваше достатъчно добре. Тя беше бясна.

— Ох, извинете ме — обади се тя изведнъж. — Виждам там Филипа, непременно трябва да поговоря с нея. Идваш ли, Гералт? До после, Сабрина.

— До после, Йена. — Сабрина Глевисиг погледна вещера в очите. — Още веднъж те поздравявам… за вкуса.

— Благодаря. — Гласът на Йенефер беше подозрително студен. — Благодаря, скъпа.

Филипа Ейлхарт беше в компанията на Дийкстра. Гералт, който някога беше имал бегъл контакт с реданския шпионин, по принцип би трябвало да се зарадва — най-накрая попадаше на някой познат, който също като него не принадлежеше към Братството. Но той не се зарадва.

— Радвам се да те видя, Йена. — Филипа целуна въздуха около обеците на Йенефер. — Здравей, Гералт. И двамата познавате граф Дийкстра, нали?

— Че кой не го познава? — Йенефер наведе глава и подаде на Дийкстра ръка, която шпионинът целуна, като междувременно направи реверанс. — Радвам се да ви видя отново, графе.

— И аз се радвам да те видя отново, Йенефер — увери я шефът на тайните служби на крал Визимир. — Още повече в толкова приятна компания. Господин Гералт, моите най-дълбоки почитания…

Въздържайки се от уверенията, че неговите почитания са още по-дълбоки, Гералт стисна подадената ръка, по-точно — опита се да го направи, защото нейните размери надвишаваха всякакви норми и правеха стискането й невъзможно.

Огромният шпионин беше облечен със светлобежов дублет, доста неофициално разкопчан. Явно беше, че графът се чувства удобно в него.

— Забелязах, че разговаряте със Сабрина? — подхвърли Филипа.

— Разговаряхме — изсумтя Йенефер. — Видя ли какво носи? Една жена трябва да е лишена и от вкус, и от срам, за да… По дяволите, тя е по-стара от мен с… Както и да е. Поне да имаше какво да показва! Отвратителна маймуна!

— Пробва ли да ви подпита? Всички знаят, че шпионира за Хенселт от Каедвен.

— Сериозно? — Йенефер се направи на изумена, което беше възприето като превъзходна шега.

— А вие, господин графе, добре ли се чувствате на нашето тържество? — попита Йенефер, когато Филипа и Дийкстра спряха да се смеят.

— Страшно добре — отвърна с поклон шпионинът на крал Визимир.

— Като се има предвид — усмихна се Филипа, — че графът е тук по служба, това уверение е голям комплимент за нас. И както всеки подобен комплимент — не е особено искрен. Само преди минута той ми призна, че би предпочел милия, уютен полумрак, миризмата на факли и леко прегорялото месо на шиш. Липсва му също традиционната, залята със сос и бира маса, по която да може да удря с юмрук в такт с пиянските песни и под която би могъл да се свлече грациозно на зазоряване, за да заспи сред оглозганите от хрътките кокали. И, представете си, остана глух към моите аргументи, илюстриращи предимствата на нашия начин на пируване.