Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие

— От думите на твоите хора излиза, че Мани е гаден тип от световна величина. Не е човек, за когото Управлението ще тръби, че фигурира в разплащателните му ведомости. Всъщност след 11-и септември наемането на тип като Мани е сериозно нарушение на законите. Ако се разчуе, доста хора ще се озоват в неудобно положение. Замесените вероятно ще изгърмят.

— Не те разбирам.

Кимнах.

— Знам, а предполагам, че и твоите хора не могат да разберат. Вие работите за малка и стегната организация, която управлява с малко надзор и налага известни ограничения. Но в ЦРУ не е така. Работил съм с тях през годините и знам. Тях непрекъснато ги скъсват от разследвания — комисията „Чърч“, чистките при Стансфилд Търнър, а сега и при този Гос — и вече са развили условно рефлекторна антипатия към риска. Да вербуват ли терористи? Абсолютно. Но ако ти си вербувал, контролирал и — не дай Боже — плащал на някого, оцапал ръцете си с американска кръв, и в документацията фигурира твоето име, още при първия случай, когато някоя комисия на Конгреса реши да се самоутвърждава или на някого му потрябва изкупителна жертва, или ако си си създал враг сред бюрокрацията, направо отиваш на кръста.

— Значи смяташ, че те са контролирали Лави. А не е ли възможно също като теб да са се опитвали да го убият?

Поклатих глава.

— Не. Нахлуха в тоалетната, след като Мани натисна паникбутона, значи са заподозрели опасност и са се опитали да го защитят. Повярвай ми, знам разликата.

— Ясно. Значи не са били там, за да му навредят.

— Точно така. Виждам, че разбираш накъде клоня. Нещо обаче не е както трябва. Мани не е някой втори секретар в китайското консулство, за когото всички искат да поемат отговорност. Той е спец по експлозивите, терорист, изцапал ръцете си с американска кръв. Ако ЦРУ поддържа връзка с Мани, ще се държат с него все едно е радиоактивен. И не биха изпратили двама служители на среща лице в лице. Не се връзва.

Тя ме погледна.

— Ако не са били от ЦРУ…

— Тогава нямам проблеми с ЦРУ. Поне не повече от обичайните. Възможно е ситуацията да е по-благоприятна, отколкото изглежда в момента. В такъв случай може да направя втори опит с Мани.

— Разбирам.

— Можеш ли да научиш откъде твоите хора черпят информация?

Тя погледна надясно, невролингвистичен признак за конструктивност. Вече си представяше как ще го извърши.

— Ще видя какво мога да направя — каза.

— Какво ще кажеш на Гил? — попитах, целях да се включа в представата й в момента.

— Че…

Погледна ме, осъзнала как се подхлъзна и издаде. Но белята беше сторена.

— Ще му се обадя утре сутринта. Ще му кажа, че съм предложила да се гмуркаме на определен плаж в определено време, а ти си заподозрял нещо. И когато съм се събудила, теб те е нямало.

Значи Гил. Убиецът разпознава убиеца.

— Ще ти повярва ли?

— Ще се усъмни. Но ще спечелим време.

— Имаш ли му доверие?

Тя се намръщи.

— Той е много… предан на работата.

— Да. И на мен така ми се стори.

— Но е професионалист. Каквото и да върши, трябва да е мотивиран. Ако не е, минава към следващата задача, която го държи буден нощем.