Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Мислех, че си го взел от граничните барони — каза Ерик.
— Боби щеше да го обясни така — засмя се Калис. — Всъщност щяха да го обесят, защото уби един войник в пиянска свада. Наложи се да го напердаша пет-шест пъти, докато го науча да се владее.
— Да го напердашиш? — Ерик едва не се препъна в един камък.
— Казах му, че всеки път, когато си изтърве нервите, ще го карам да се съблича до кръста и ще видим. Ако издържи, а аз не, свободен е. Шест пъти го бих, докато разбере, че съм много по-силен, отколкото изглеждам.
Ерик знаеше, че това е истина. Бащата на Калис беше владетел някъде на север. Според мълвата майка му била кралицата на елфите. Но каквато и да беше истината за произхода на Калис, силата му бе несравнима. Ерик беше много силен и от всички онези войници, които бяха служили с него в първото му пътуване до Новиндус, само грамадният Биго му беше равен. Но Калис правеше неща, които според Ерик бяха просто невъзможни. Веднъж почти без усилие бе вдигнал цял фургон, за да може Ерик да смени колелото — а за това бяха нужни поне още двама мъже.
— Чудя се как все пак не си го убил — каза Ерик. — Много опърничав беше.
Калис се засмя.
— За малко, и то на два пъти. Боби не беше от тези, които лесно приемат поражението. Когато се върнахме след първото си пътуване до Новиндус и закуцукахме в пристанището на Крондор като пребити псета, принц Арута ме нарече „Орела“ заради знамето на кораба ни. — Ерик кимна. Знаеше не по-зле от всеки друг, че в онази далечна земя Калис бе играл ролята на наемнически капитан, а дружината му носеше името Пурпурните орли. — Боби предпочете да се нарече „Кучето на Крондор“. Принц Арута не беше доволен, но не каза нищо.
Калис замълча, после продължи:
— Не казвай на никого какво подозираш, Ерик. Не искам да загубя още един старши сержант. Боби може да си е мислил, че е куче, но беше предан и корав. Ти си също толкова предан и корав, макар и още да не го знаеш.
Ерик кимна.
— Благодаря.
— Не съм свършил. Не искам да загубя още един старши сержант, защото херцог Джеймс го е обесил, за да му затвори устата. Ясен ли съм?
— Съвсем.
— Добре тогава. Да върнем тия скапаняци в Крондор и да ги дадем на Уилям да ги направи гарнизонни плъхове. Ако изобщо влязат в битка, може да оцелеят малко по-дълго от средния войник, така че ще сме им направили благодеяние, но никой от тези мъже няма да ни е от полза.
— Истина е — каза Ерик.
— Иди и потърси други мъже, Ерик. Отчаяни хора, ако трябва, но ми намери мъже, които да можем да обучим.
— А къде да ги търся? — попита Ерик.
— Иди се виж с краля преди да е напуснал Крондор — каза Калис. — Ако го помолиш учтиво, може да ти даде пълномощие да измъкнеш най-добрите мъже на граничните барони. На бароните никак няма да им хареса, но ако загубим тази война, нашествието откъм Северните земи ще е последната ни грижа.
Ерик много добре помнеше картата на Кралството в кабинета на Уилям и каза:
— Това значи, че трябва да ида до Северен страж, Железни проход и Висок замък.
— Почни с Железни проход — каза Калис. — Трябва да се движиш бързо и като водиш хората на юг, прекарай ги през Тъмни лес и заобиколи Сетанон. Доведи ги тук колкото се може по-скоро. — И добави с възможно най-злата си усмивка: — Имаш два месеца.
— Трябват ми поне три! — изстена Ерик.
— Конете ще умориш, ако трябва, но имаш два. Трябват ми още шестстотин свестни мъже, по двеста от всеки от онези гарнизони до два месеца.
— Но това ще опразни гарнизоните им! Всички барони ще възразят.
— Разбира се, че ще възразят — отвърна с усмивка Калис. — Точно затова ще ти трябва кралското пълномощие.
Ерик го погледна, после хукна напред.
— Къде тръгна? — викна след него Калис.
— За Крондор — извика през рамо Ерик. — Трябва ми всеки миг, а и трябва да си взема довиждане с някои хора.
Смехът на Калис заглъхна зад гърба му. Ерик продължи да тича и скоро подмина слисания Алфред и подтичващите към лагера войници.
Прекара тежък ден с краля и след това с Кити. Кралят, макар да склони да опразни северните си гарнизони от войниците, необходими, за да пазят владенията му от мародерстващите таласъми и черни елфи, не бе възхитен от идеята на Калис подборът на тези мъже да се повери на един сержант. Все пак напомни на Ерик, че вече има дворцов ранг и че не би трябвало да позволява на никой от бароните да оспорва правото му да изпълни въпросните заповеди, но Ерик тайно се чудеше как все пак ще може да принуди един благородник с почти четиристотин въоръжени мъже, обучени да му се подчиняват, да направи каквото поиска от него, в случай че кралското пълномощие се окаже недостатъчно.