Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
След като навлезе в гората, откри младия Фан, седнал на един пън. Той съобщи на Ма Жун, че другарят му наблюдава горния край на каменното стълбище от другата страна на храма. Фан му показа как да стигне до скита, и се върна на поста си.
Скоро помощникът зърна боядисаната в червено порта. Външната стена не представляваше препятствие за него. Доколкото успя да различи в тъмното, керемидите отгоре бяха съвсем нови и следователно здрави. Нямаше да е трудно да се прехвърли, но той реши да изчака, докато облаците, затулили луната, се разнесат: беше достатъчно и една керемида да бутне, за да прокънти оглушително в тихата нощ. Той опипа слепешком храсталака и измъкна няколко камъка, които струпа в основата на стената вляво от портата. Веднага щом луната изплува, стъпи на купчината и се метна на ръба. Под него беше покривът на слугинската пристройка, точно както му бе казал главатарят. Той скочи чевръсто в застлания с калдъръм двор. Хвърли бърз поглед към светлеещия прозорец на игуменката, пристъпи на пръсти до слугинската стаичка и потропа на вратата четири пъти. Отвътре не се чу никакъв шум и той повтори сигнала, опрял ухо на вратата. Сега вече долови шляпане на боси крака. Вратата се открехна и той се шмугна в малкото помещение, осветено само от евтин свещник върху бамбукова масичка.
— Ти пък кой си? — прошепна съненото момиче, след като затвори безшумно.
Беше облечена в тънка нощна роба и той забеляза само кръглото й лице и разрошената коса. Ма Жун извади дървената плочка от ръкава си, постави я в малката й топла длан и каза:
— Аз съм Шаопа, братовчед на Сенсан. Праща ме главатарят, каза да ти викам Пролетно Облаче.
Тя пристъпи до масичката встрани и се взря в плочката на светлината на свещта. На масичката имаше още кръгло огледало в метална рамка, до него — счупен гребен. Явно това беше тоалетката й. Ма Жун набързо огледа оскъдната мебелировка. До стената се виждаше просто дъсчено легло, покрито с доста протрита тръстикова рогозка, а до него — паянтов стол от плетен бамбук. На висока лавица край стена та бяха наредени чайник, месингов леген и малък фенер. В задушния въздух се носеше дъх на евтин парфюм.
— Тясно, но уютно — отбеляза одобрително той.
— Гледай си твоята работа! — тя се наведе и измъкна изпод леглото ниска масичка, намести я върху рогозката отгоре и след като седна със скръстени краха, направи знак на Ма Жун да се настани от другата страна. Той събу обувките си и последва примера й. Рогозката още пазеше топлината на нейното тяло. Седяха така и се гледаха мълчаливо през масичката за чай.
Той отбеляза със задоволство, че сега, когато бе отметнала кичурите от лицето си, изглеждаше доста хубавка, съвсем от неговия тип: мило закръглено лице, големи влажни очи, трапчинки на бузите и кораловочервени пухкави устни. А когато зърна през прозрачната нощница примамливите извивки на налятата й млада гръд, гостът отправи безмълвна благодарност към бога воин. Внезапно тя се разсмя.
— Не си много млад, но изглеждаш по-добре от повечето таткови приятели, Шаопа.
— Виж ти, виж ти! — възкликна Ма Жун. — Значи си била дъщеря на главатаря. За мен е чест да работя с теб, принцесо. Нали се сещаш, че съм дошъл да ти помогна да измъкнеш златото. Кажи ми сега как баща ти е научил за него? Сенсан беше доста потаен, поне приживе.
— Много просто. Баща ми го е учил някога да се боксира. Затова братовчед ти се отбиваше от време на време при него, а обеща и дял от съкровището.
— Колко щеше да получи самият Сенсан?
— Една трета, а Ян — две трети. Напълно логично, тъй като Ян привлече братовчед ти. Ян не искаше сам да търси златото, защото разправят, че онзи, който стои в дъното на този план, бил много кръвожаден. Ян се плашеше от него. Имало е защо: виж как този негодник премахна братовчед ти и прати самия Ян кой знае къде. След всичко, което се случи, казах на баща ми, че вече няма да ходя сама нощем да търся из храма. Не отивам и толкоз!
— Много ми се иска да пипна кучия син, който е убил Сенсан. Брат му Лаоу си живее живота в Тонкан, та трябваше аз да дойда, за да уреждам сметките.
— А мен баща ми ме прати да се главя за прислужничка на тази бабичка, за да наглеждам храма. Не че искам да кажа нещо за братовчед ти, ама татко си мислеше, че Сенсан трябва да бъде държан под око.