Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Не! Трябва да останеш тук и да разбереш какво, по дяволите, се случва. А и не искам да оставям Грейс сама. Да не забравяме, че Тиарнан е човек, а също така и мишена. Хората са лесно раними.
При тази мисъл гневът, скрит в Бренан, се превърна в ужасяваща ярост.
Първо трябва да минат през мен!
Нека се срещнем в щаба на Лукас след партито, ако успееш да се измъкнеш. В противен случай, ще намеря начин да стигна до теб.
Бренан се съгласи и прекрати комуникацията. Тиарнан дръпна ръката му, а след това положи длан на лицето му, притегли го към себе си и го целуна по бузата.
- Видя ли това? Невестулката, която Литън има за асистент, току-що връхлетя в залата и изглеждаше напълно откачил. Определено се случва нещо съмнително.
Докато той и асистентът му разговаряха, лицето на Литън почервеня, сетне пребледня и ученият напусна тичешком залата. Уесли се втурна да го догони, но за миг се спря, огледа се и хвърли един многозначителен поглед към Бренан и Тиарнан. Тръгна към тях с бързи темпове и след минута се озова пред тях.
- Ааа, г-н Бренан. Съжалявам, но трябва да ви уведомя, че срещата, която бе планирана за след партито, се налага да бъде отложена. Ние, ами, ние ще се свържем с вас на сутринта. Доктор Литън поиска от мен да ви помоля да останете в хотела, защото получихме данни за нападение на животни - мъжът си пое дъх. -Да, нападение на животни. Ще сте в безопасност, ако останете тук.
- Ще го имам предвид - отвърна Бренан уклончиво.
- Чудесно. До утре сутрин.
Мъжът тръгна след работодателя си, като почти се затича в бързината си.
След като изчезна зад вратите на балната зала, Бренан сподели с Тиарнан какво му беше казал Алексий.
- Убедена съм, че не е нужно да ти казвам, че Уесли лъжеше усилено - заяви тя. - Май има проблеми в земята на лудите учени? Объркали са се още експерименти? Надявам се, че никой от семейството на Лукас не е пострадал.
- Както и аз. Засега трябва да кажем на Грейс какво е планирано и да се върнем в стаята ни, за да решим какво да правим отсега нататък.
- Нашата стая? - промълви Тиарнан, сви рамене и му хвърли една крива усмивка. - Предполагам, че е така. От друга страна, никога не съм споделяла стая с милиардер. Имаш ли знака за долар върху пижамата си?
Бренан се втренчи в нея, за кой ли път, чувствайки, че ще има известни затруднения да бъде в крак с тази необикновена жена. Бе така далече от него, но все пак си спомни, че трябва да отговори на въпроса й.
- Аз не нося пижама.
Глава 12
Тиарнан последва Бренан, след като той се увери, че никой не ги чака в засада. Поне никой неподходящ. Имаше нещо в тези воини и начина им да приемат безопасността и защитата много сериозно. Но след ден като този се радваше, че беше така, въпреки че Бренан бе една от причините тя да се нуждае от защита. След като бяха напуснали стаята за известно време, тя отново направи бърза проверка за подслушватели. Все още беше чисто. Или Литън им вярваше, или беше глупав, а може би твърде арогантен, за да смята, че разговорът им е важен.
След като върна сканиращото устройство обратно в чантата си, се обърна към Бренан.
- Трябва да поговорим. Девън може да се окаже вампирът, който по-рано ме приклещи, за да си поговорим, но не мога да бъда сигурна. За жалост, не си призна. А и имайки предвид ситуацията, в която сме попаднали, не бих искала да го притискам.
Обърнат с гръб към нея, Бренан стоеше неподвижен, без да пророни и дума.
- Бренан? Отново ли общуваш с Алексий чрез специалните ти сетива, подобни на тези на Спайдърмен? - тя въздъхна, когато той не отвърна. - Виж, напълно разбирам тежестта на тази ситуация, но все пак ти помогнах да удържиш емоциите си и най-малкото, което може да направиш за мен, е да ме държиш в течение със ставащото. Не мога дори да си представя колко ужасно е да изпиташ всички чувства, които в продължение на две хиляди години си потискал, наведнъж. Ще се побъркам, ако трябва да усетя наново всичко, което ми се е случило през последните двадесет и осем години.
Той потрепна, сякаш тя го бе поразила с думите си и ледените тръпки на загриженост се спуснаха надолу по гръбнака й.
- Ако партито и танцът с вампира са ти дошли в повече и си на път отново да се сринеш, моля те, кажи ми веднага - каза тя и бавно тръгна към вратата. - Защото преживях достатъчно от това за един ден.
Той най-накрая се обърна към нея, направи го много бавно и вдигна глава, докато погледите им се срещнаха. Тя ахна и отстъпи крачка назад, когато усети наситения с адреналин механизъм „бий се или бягай“, да се задейства с пълни сили в нея.