Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Напротив…
— Аз съм тук — каза Катрин. — Денем или нощем, аз съм тук.
Фиона прехапа долната си устна, защото усети, че трепери и че очите й се наливат със сълзи. Стана от стола, обърна гръб на Катрин и се опита да запази спокойствие, докато излизаше от стаята.
17.
— Добре ли си? — попита Болд, който седеше отдясно в джипа.
Беатрис дремеше на задната седалка, местейки мързеливо очи, докато мъжете говореха.
— Да. Извинявай… — рече Уолт. — Поисках от съда разрешение за вземане на ДНК проба и ми отказаха. Става дума за случай със сексуално насилие над малолетна.
— Те са най-трудните.
— Така е. Затова съм малко разстроен.
— Разбираемо е. Няма ли начин да го заобиколиш?
— Може би. Разполагам с дреха — чифт гащички. Но в крайна сметка ще имам нужда от ДНК-то на зародиша, а това явно няма да стане.
— И още един мръсник остава на свобода.
— Нещо такова… — въздъхна тежко шерифът.
— Винаги би могъл да излъжеш копелето и да се надяваш, че ще се прекърши, макар че такива хора рядко го правят. Освен това никога не подценявай един добре подготвен капан. Важното е да го уличиш в престъпление, независимо какво — посъветва го Болд.
И двамата се изсмяха силно.
— Предложението да присъстваш на разговора с Боутрайт още важи.
— Всичко е наред — каза Уолт.
— Няма нужда да ме возиш насам-натам. Мога да си взема кола под наем.
— За мен е удоволствие. Мислех, че бих могъл да разпитам съседите или служителите му дали знаят нещо за Гейл, или за някакви посещения в къщата. Иска ми се да започна да елиминирам възможните заподозрени. Тоест, ако ти ми разрешиш.
— Не ти трябва разрешението ми — каза Болд. — Точно обратното. Аз съм гостът тук и съм ти благодарен, че ми помагаш.
— Ще ми се да поговоря с Матюс — призна Уолт, — ако смяташ, че е възможно.
— Лесно ще го уредя.
— Мога да й платя, ако трябва. Да я докарам тук, ако мислиш, че може да стане.
— Няма нужда — прекъсна го детективът. — Сигурен съм, че ще се радва да помогне. Ако спипаш заподозрян и той се окаже костелив орех, тогава може да я повикаме. Тя е много добра в разгадаването на характери и умее да ги манипулира, използвайки слабите им места. Но това е за по-нататък.
Шерифът забеляза, че Болд се отнесе нанякъде, зяпайки през страничното стъкло. Отначало си помисли, че пейзажът е грабнал вниманието му, обсебил го е, което бе напълно възможно. Но колкото по-дълго продължаваше тишината, толкова повече Уолт подозираше, че има нещо друго… Явно беше дръпнал съвсем неволно някаква струна.
— На страхотно място живееш, шерифе — рече накрая Болд след една дълга въздишка.
Никой мъж над седемдесет не изглеждаше като Марти Боутрайт без помощта на пластичната хирургия. Само воднистите му очи и петнистата кожа по опакото на дланите му го издаваха. Той посрещна джипа на алеята, поздрави и двамата и въведе Болд в къщата. Докато Уолт паркираше черокито, си помисли, че детективът може да бъде сигурен — хора като Марти Боутрайт не посрещаха никого на алеята. Предстоящият разговор изглежда бе стреснал мъжа и го бе поставил в отбранителна позиция още преди да е започнал.
Дървената къща, с площ около 1000 квадратни метра, бе разположена върху три акра, издълбани в хълма, и даваше на Боутрайт открит изглед към района Уорм Спрингс от ски пистите на Сън Вали. Имението бе разположено на две тераси, укрепени с каменни стени, високи около метър и двайсет. По тях едно тясно поточе образуваше водопади и водата му се събираше в езеро с площ половин акър, най-долу, точно до хеликоптерната площадка, която бе предизвикала насмешки от страна на съседите.
В горната част на ливадата, където се издигаше голяма, застлана с плочи тераса и двор за вечеря, един градинар се бореше с някакъв дебел корен, навлязъл в първата от три поредни цветни лехи. Ръчна количка, препълнена с прясна пръст, стоеше до парче найлон и различни градински инструменти.
— Как върви? — попита Уолт и моментално долови смущението на човека. Реакцията не беше нетипична. Той се опита да разведри атмосферата. — Аз имам същия проблем в задния си двор. Не мога да ги спра тези неща.