Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Корин се опитваше с усърдие и плам да възстанови „Ринкинкин“, макар че финансовото състояние поначало беше безнадеждно. След смъртта на баща им, когато разбраха цялата сериозност на бедственото си положение, по-малката му сестра Жозефин настояваше да продадат имението. Дотогава баща им, малко или много, пазеше в тайна проблемите. Поне по-доходоносните парцели трябваше да се отчуждят според Жозефин, но това означаваше край на „Ринкинкин“ като прасковена плантация, защото малко по-късно щеше да се наложи продажба и на къщата. За всички от семейството, с изключение на сестра му, мисълта да се разделят с „Ринкинкин“ беше непоносима. И противно на желанието на Жозефин, бяха решили да направят още един опит да запазят фирмата.
Корин се изпълни с неизпитано дотогава удовлетворение, когато събра първата си реколта и прасковите му на борсата в Карпентрас бяха оценени като превъзходни. В същото време му стана много мъчно, че с тази работа няма да успее да спаси имението от унищожение.
Подобно на всички в „Ринкинкин“, той се опитваше по всякакъв начин да отложи грозящата ги катастрофа. Бяха като пътниците на „Титаник“, с тази разлика, че им беше известно, че корабът ще потъне — и че всички се надяваха на някакво чудо.
Дори Лоран междувременно беше разбрал — макар и типично по детски обиколни пътища, — че „Ринкинкин“ е заплашено не от термити, а от не по-малко неприятни обстоятелства. Подобно на Корин, той прие появата на Изабел като добра поличба.
— Тя прилича на добрата фея Жавота — беше доверил той на Корин. — Сигурно може да изпълнява желания.
— Сигурно — отговори Корин.
Добрата фея Жавота — наистина Изабел поразително приличаше на нея. Когато вечер прекосяваше градината, висока, стройна, с прибрана невероятно светла коса, в семпла, но елегантна и очевидно скъпа рокля, на Корин му се струваше, че мястото й е тук, тук, в „Ринкинкин“. Беше абсурдно и той знаеше, че гостенката е чужденка, а не французойка, познаваше я едва от няколко дни и не знаеше абсолютно нищо за нея. И въпреки това…
Корин тъкмо си мислеше за нея, когато следобеда тя се появи на коня. Какво щеше да стане, ако Изабел наистина си тръгнеше скоро и зародилите се чувства останеха само във въображението? Нищо повече от идея, съдържаща много възможности, без нито една да се осъществи? Тази мисъл беше непоносима, все едно да имаш верните числа от лотарията, но съвсем съзнателно да не ги напишеш.
А ако се заблуждаваше и идеята за сродните души и предначертанието се окажеше абсолютна глупост, плод на халюциниращите хормони, тогава му оставаше само сексът, при условие че най-после се реши да направи първата стъпка. Той изобщо не подлагаше на съмнение, че Изабел щеше да е добра в леглото.
Изглеждаше прекрасно тогава, окъпана в слънце, изправена на седлото, с почти затворени мечтателно очи, с прибрана на тила светла коса. Добрата фея Жавота — сигурно би изглеждала така, ако се облечеше с джинси и бяла тениска вместо с облачната си премяна, с която бе нарисувана в книжката с приказки на Лоран.
Но добрата фея Жавота едва ли щеше да се изчервява при всеки негов поглед и едва ли би говорила за данъци и кредити. И със сигурност добрата фея Жавота не би се изсипала така несръчно от коня.
Вълна от нежност го заля, когато помогна на Изабел да излезе от рова и видя разстроеното й лице, изцапано с кръв. И той разбра, че това е моментът, в който беше поставено началото на една от хилядите възможности. Малко куриозно начало, но все пак — начало.
На връщане от болницата Корин я наблюдаваше отстрани. Дебелата превръзка на раната на челото й загрозяваше изящния профил; Изабел бе забила поглед в скута си към две дебели книги за френското данъчно право, които по чудо се намериха в книжарницата. Тя беше започнала да ги разлиства още в кафенето. По някаква причина четивата явно й бяха изключително интересни.
— О! — извика Изабел сега.
— Какво има? Боли ли те?
Тя поклати глава.
— Гледам вашия данък добавена стойност! Двайсет цяло и шест процента! Това е обирджийство.
— Да, никак не е приятно. Но за селскостопанските продукти данъчната ставка е по-ниска. Как е главата ти?
— Болкоуспокояващите действат безупречно. Чувствам се замаяна.