Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Коурийз поклати глава за няколко мига, докато смели всичко, после попита:
— А наградата?
Кнеликт я обмисли за момент, смятайки, че може да е добра тренировка за по-младите членове и добър начин да прецени истинските способности на Артемис Ентрери.
— Петдесет къса платина — отвърна.
Коурийз облиза устни и кимна.
— Мислите ти по въпроса? — подпита Кнеликт, виждайки очакваното му неудобство.
В крайна сметка мъж с репутацията на Ентрери — дори и малките късчета, известни в Дамара, които най-вероятно бяха трохи от историята на интригуващия убиец — обичайно би донесъл поне десет пъти по-висока награда.
— Нищо, господарю Кнеликт. Ще закача заповедта за ликвидирането му.
Поклони се бързо и се обърна, за да напусне. Преди да стигне до пещерата обаче, магическата врата се плъзна от страничното си скривалище и запечата входа по такъв начин, сякаш никога не бе имало пещера. Коурийз се завъртя обратно с лице към Кнеликт, защото знаеше, че архимагът е затворил вратата с дребна магия.
— Когато те питам за мислите ти, ще е добре да ми ги кажеш — обясни Кнеликт. — Всичките.
— Извинете ме, господарю — примоли се Коурийз и се поклони многократно и неловко. — Аз само…
— Просто ги изречи — настоя магьосникът.
— Петдесет къса платина? — избълва Коурийз. — Мислех си сам да се пробвам за наградата, но да тръгна след този Ентрери — който се движи с мрачен елф! — за такава сума, не е изкусително.
— Защото си интелигентен.
Коурийз погледна нагоре към него.
— Само глупак би тръгнал след Ентрери за такава награда, съгласен съм. Така че нека видим кои глупаци трябва да разкараме от редиците си. Или по-скоро нека видим кои глупаци ще убие Ентрери. Може би ще остави следа от трупове, която крал Гарет няма да може да пренебрегне. От това можем само да спечелим.
— Но Ентрери най-вероятно няма да бъде убит — осмели се да вметне Коурийз.
Кнеликт само изсумтя, сякаш нямаше особено значение.
— Когато искам да умре, ще умре. Не забравяй, че Атрогейт е близо до него, а джуджето е лоялно. По-добре да вбесим Ентрери — или трябва да му викам „сър“ Ентрери? — и да изложим крал Гарет. А може и някой от тези, които се пробват, да покаже неочакван талант и всъщност да го убие. Или пък няколко ще се окажат достатъчно изобретателни, че да работят заедно и да спечелят наградата.
Коурийз започна да кима, схващайки всички потенциални ползи.
— От време на време трябва да предлагаме подобен тест на новите попълнения — обясни Кнеликт и сви рамене. — Как иначе ще знаем кой е достоен и кой трябва да се прости с живота си?
Коурийз кимна за последно, щом чу, че вратата зад него магически се плъзва настрани й се оттегли, когато Кнеликт го освободи с махване на ръка.
Кнеликт се изкиска и погали мъркащата Мортру.
— Ах, коте, как да оцелея с подобни глупаци на служба при мен? А той е един от по-свестните напоследък!
Върна се обратно на ръба и се загледа към Южна Вааса. Липсваха му славните дни, когато Зенги бе заемал вниманието на досадния Гарет и Цитаделата на убийците бе процъфтявала.
Мразеше да живее в пещера — дори и да е магически обзаведена.
Глава 7
Сенки
На обитателите на Повърхността те бяха известни като сенки, късове объркващ мрак, още по-трудни за разгадаване заради петната светлина до тях. Но за Джарлаксъл, който бе прекарал векове в странстване в лишената от светлина бездна, известна като Подземния мрак, тези „сенки“ бяха просто по-бледо осветени места. Затова мрачният елф нямаше проблем да различи мъжа, клекнал край купчина боклук в уличката до сградата, където двамата с Ентрери споделяха жилище на втория етаж. Глупакът беше толкова болезнено очевиден, че Джарлаксъл трябваше да положи усилия да не се изкикоти, докато минаваше покрай алеята към дървеното стълбище, което щеше да го отведе до външната врата на апартамента.
В основата на стълбите мрачният елф се огледа небрежно. Скоро видя втори мъж да се плъзва по покрива на съседната сграда.
— Какво си направил, Артемис? — прошепна под носа си Джарлаксъл.
Тръгна да се изкачва по стълбите, но се спря и се обърна, сякаш е забравил нещо. Стигна дотам в постановката си, че даже щракна с пръсти във въздуха, преди да забърза по пътя, от който бе дошъл. Знаеше, че всички го наблюдават и вероятно са повече от двама.